Адирекс®
Какво е добре да знаем за диарията?
Острите чревни инфекции са на второ място по честота след инфекциите на горните дихателни пътища. Според последната дефиниция на Световната здравна организация, диарийният синдром включва наличието на три или повече редки или кашави изпражнения дневно с променени цвят и мирис. В резултат на това настъпва загуба на течности и електролити, което води до нарушаване на алкално-киселинното равновесие.
Диарията може да се определи като остра, ако протичането е ограничено до 14 дни, подостра или персистираща, когато продължава между 2 и 4 седмици и хронична – над 4 седмици.
Най-често острата диария се причинява от инфекциозни агенти, каквито са вирусите, бактериите и паразитите.В индустриализираните страни 70-80% от случаите на остри чревни инфекции се причиняват от вируси. За разлика от децата до 5-годишна възраст, където основният причинител на острите диарии е Rotavirus, при възрастните е Norovirus.
Други често срещани причинители на оста диария са Adenovirus, Enterovirus.
Важни бактериални причинители са ентеропатогенната Escherichia coli, Salmonella, Shigella, Vibrio cholerae.Друга честа причина за възникване на остра диария са пътуванията (пътническа диария), заради стреса, който организмът преживява, и неустойчивостта му към бактерии на новото място.
Механизми на възникване
Диарията често е защитен механизъм, предпазващ организма от различни увреждащи фактори, действащи върху червата или други органи. В стомашно-чревния тракт се извършва ежедневен обмен на течности чрез секреция и резорбция. Здравият организъм абсорбира (всмуква) по-голямата част (99%) от течностите, приети през устата и отделени като секрет от различни жлези (слюнчени жлези, панкреас). В тези случаи изхожданията са добре оформени и редовни. Диарията може да възникне по различни причини, които нарушават механизмите на чревна резорбция и секреция:
а) Неразградените въглехидрати в тънките черва водят до задръжка на вода, която променя нормалната консистенция на изпражненията. Този механизъм предизвиква т.нар. осмотична диария.
б) При нарушена резорбция (всмукване) на натрий и увеличена секреция на хлор тялото освобождава вода в тънките черва, което води до развитие на т.нар. секреторна диария. Секреторната диария най-често е резултат от инфекция или прием на определени лекарства.
в) Определени заболявания, като хипертиреоидизъм, синдром на дразнимото черво и др., могат да доведат до ускорен чревен пасаж, което намалява времето за резорбция на течности и предизвиква формирането на течни изпражнения. Тази диария се нарича мотилитетна.
г) Диарията, свързана с възпалителни заболявания на червата, е следствие от загуба на епителни клетки, които покриват чревната лигавица, и разрушаване на междуклетъчни връзки, което позволява вода, електролити и протеини да се акумулират в кухината на червото. Този вид диария възниква като комбинация на гореописаните механизми.
Терапевтични средства
Диарията е най-често резултат от комплексно действие на горе споменатите механизми на възникване. Ефективните терапевтични решения следва да са насочени в посока неутрализиране на всеки един от тези механизми. Освен по комплексността на своето действие, антидиарийните средства се различават съществено и по начина на овладяване на диарийните изхождания.
Диарията е нормална защитна реакция на самоочистване. При изкуствено спиране с медикаменти, които потискат перисталтиката на червата, се задържат болестотворните причинители и техните токсини. Тъй като това пречи на оздравителния и възстановителен процес, подобен род терапия не се препоръчва при диария, причинена от вируси, бактерии или паразити. Инфекциозната диария трябва да бъде овладяна по естествен начин с антидиарийни средства с комплексен механизъм на действие, които не блокират нормалния чревен пасаж и неговото физиологично очистване, и не проявяват неблагоприятни странични ефекти като вторичен запек и подуване на корема. Това е възможно чрез употребата на клинично доказани съставки с антидиариен ефект, които: неутрализират болестотворните микроорганизми и техните токсини,
осигуряват протекция на чревната стена, спират загубата на вода и електролити,
възстановяват баланса на чревната микрофлора.
В препоръките на Европейското дружество по педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене, като антидиарийни средства с най-доказан ползотворен ефект в редукцията на диарийни епизоди се цитират пробиотичните дрожди Saccharomyces boulardii, пробиотичният щам Lactobacillus rhamnosus GG и микроелементът цинк. Внимание се обръща и на нов клас вещества, т.нар. мукозни протектори, които защитават чревната лигавица. Към тях спада албуминовият танат.
Адирекс® за деца е комбинация от 4 специално подбрани и клинично доказани съставки, която оказва благоприятен ефект върху здравето на стомашно-чревния тракт. Поддържа нормалната честота на дефекация и физиологичния водно-солеви състав, и консистенцията на чревното съдържимо. Поддържа естествения баланс на чревната микрофлора.
Състав
Сахаромицес боларди
Пробиотична дрожда, която произвежда ензими в червата, които разграждат токсините и допринася за поддържането на нормалната чревна микробиота. Изключително издръжлива на различни въздействия. Тя е изолирана за първи път през далечната 1923г. от френския учен Henri Boulard. Подпомага нормалната бариерна функция на чревната лигавица, естествената й пропускливост за вода и соли, и поддържа нормалните междуклетъчни връзки.
Lactobacillus rhamnosus GG
Един от най-добре проучените пробиотични щамове, с клинично доказан благоприятен ефект за поддържане на нормалната честота на изхождане. Подпомага естествената бариерна функция на чревната лигавица, като поддържа нормалните междуклетъчни връзки. Прикрепя се към чревната стена и подпомага естественото размножаване на полезни бактерии в червата.
Цинк
Важен микроелемент с благоприятно действие върху храносмилателната система. Цинкът повлиява благоприятно йонния транспорт в червата и осигурява физиологичен водно-солеви състав. Поддържа нормалната бариерна функция на чревната стена.
Мананови олигозахариди
Приемът на пребиотик допринася за баланса на добрите бактерии в червата и подпомага техния ефект върху локалния имунитет в чревния тракт. Благодарение на специфичната си структура, пребиотиците могат да взаимодействат с определени микроорганизми и да съдействат за естественото им извеждане от храносмилателната система.
