Съвременни методи за лечение на хроничната венозна недостатъчност

Лечението на ХВН е комплексно и продължително, като в различните етапи от развитието на заболяването изисква различни подходи. То включва промяна в начина на живот, еластокомпресия, медикаментозна терапия или оперативно лечение. Противопоказани са професии, свързани с продължително стоене прав или седнал без движение, при големи физически натоварвания, както и при работа в гореща и влажна среда.

Медикаментозно лечение се използва, както след инвазивна намеса, така и като моно терапия. Най-често, то включва употребата на диосмин и хесперидин, рутин, екстракт от конски кестен, нестероидни противовъзпалителни. Медикаментозното лечение цели прекъсване на патологичните механизми на адхезия, миграция и активация на клетките от белия кръвен ред, подобряване на функцията на венозната микроциркулация и мобилизиране на лимфния отток, като по този начин се намалява отокът на подбедриците и се облекчават субективните оплаквания на пациентите. Съществуват множество лекарствени средства, които претендират за такъв начин на въздействие. Голяма част от лекарствените продукти, които се използват, са на базата на флавоноидите диосмин и хесперидин. Освен микронизираните фракции диосмин и хесперидин, напоследък се предлагат и препарати съдържащи немикронизиран диосмин.

Въпреки доказаните механизми на действие и ползи от медикаментозната терапия, тя не засяга първопричината за възникване на венозна недостатъчност- нарушената структура на венозната
стена и на екстрацелуларния матрикс.

Eластобандажите са друг начин на консервативно лечение. Те също могат да се прилагат във всички стадии на заболяването, но степента на компресия и видът на ластичните бинтове или чорапи трябва да се определя от специалист. Еластично-компресивните превръзки целят да притиснат меките тъкани към мускулутурата на долните крайници, така че да се подобри ефектът на мускулната помпа. Този метод намалява оплакванията, но в повечето случаи не може да излекува разширените вени. Макар и по-бавно, вените нарастват и оплакванията се засилват.

Склерозираща терапия е нехирургичен метод на лечение и се изразява в интралуменно инжектиране на склерозиращ агент. Венознта стена реагира с асептично възпаление, което води до облитерация на варикозната вена. Най-често се използват 3% натриев тетрадектил сулфат/Тромбовар, Сотрадекор, С.Т.Д./ или Етоксисклерол. Най-подходящи вени за склерозиране са телеангиектазиите и ретикуларните вени.

Оперативното лечение заема съществено място в лечението на разширение вени. То е показано в случаите на по-обширно обхващане на магистралните вени, на проява на рефлукс и на усложнения в напредналите стадии. Вариантите на оперативно лечение са няколко и се използват самостоятелно или в комбинация: лигиране на vena saphena magna (високо, ниско или и двете), стрипинг (stripping) или ексцизия на варици и лигиране на перфорантни вени.

Радиофреквентна или лазер аблацията са израз на навлизане на високите технологии в медицината. Тези методи на лечение са вече достъпни и в нашата страна. Целта е да се постигне максимален терапевтичен ефект с минимално инвазивен метод, в резултат на който ще се редуцира болничният престой до един ден и работоспособността ще се възстанови в кратък срок. По същество представляват вътрелуменно индуциране на катетър, от върха на който се провежда високочестотен електрически ток с температура 85°С или с отделяне на лазерна енергия с определени параметри и температура от 180°С. Ефектът от тези процедури е пълна облитерация на венозния лумен.