Класификация на ХВН

Съществуват множество класификации на етапите на развитие на ХВН, като от 1994 година е възприета международната класификация СЕАР. Тя се базира на четири компонента – клиничен(C), етиологичен(E), анатомичен(A) и патофизиологичен(P). Тази класификация е обогатена с подгрупи, които позволяват прецизно определяне на степента, произхода и локализацията на заболяването. Тя дава най-изчерпателна характеристика на заболяването, като отделните аспекти могат да се детайлизират с прибавянето на съответните букви и цифри, които правят диагностиката по-лесна и по-прецизна.

Класификация на стадиите на ХВН по CEAP.

КЛИНИЧНА ИЗЯВА НА ХВН

Заболяването е хронично. Характеризира се с бавно, постепенно прогресиращо развитие. В началните класове(С0,С1) болните нямат оплаквания, наблюдават се единични, неголеми разширени вени и болните (предимно жени) търсят лекарска помощ от козметични съображения. В по-късните класове се появяват непостоянни оплаквания от тежест, дискомфорт, леки отоци около и над глезените, лесна уморяемост на краката. Всички тези оплаквания са бързопреходни и се появяват след продължително статично натоварване на краката в правостоящо или продължително седнало положение. Оплакванията отзвучават бързо след краткотрайна почивка. При обективното изследване се установяват незначителни варикозни промени в системата на голямата и малката подкожна вена без изменение на клапния им апарат. Разширените вени обикновено не проминират над кожата, те са меки, неболезнени, лесно се изпразват при натиск. Кожата на долните крайници е непроменена.

При класове след С3 оплакванията се засилват, стават по-дълготрайни, преминават по-трудно след почивка. Появяват се тъпи болки и парене в областта на разширените вени. Понякога, обикновено нощем, се появяват мускулни крампи, съпроводени с остри болки. Отоците стават задължителни след претоварване на краката и преминават само след продължителна нощна почивка. По долните крайници се виждат частично или изцяло разширени подкожни магистрали и техните притоци. Вените са меки, неболезнени, проминират над кожата, започват да се елонгират и нагъват, оформят се типичните варикозни възли. Кожата в зоните на разширени вени е по-топла поради венозния застой. Поради забавения кръвен ток и увредената венозна стена все по-често се появяват тромбофлебити.

В последните класове, болните имат постоянни тъпи болки и тежест в засегнатия крайник, не могат да стоят продължително време прави, работоспособността им е ограничена в различна степен. Появяват се сърбежи, които понякога са много упорити. Кожата на подбедрицата, предимно в дисталната и` половина е с трофични промени, уплътнена. Характерна за заболяването е кафеникавата пигментация с индурация на кожата (хемосидероза), разположена в зоната над глезена, по вътрешната повърхност на подбедрицата. Краен етап на този процес е екзематозната мацерация на кожата и оформянето на единични или множествени варикозни язви, които са доста болезнени. Размерът и дълбочината им са в зависимост от степента на деструктивните промени. Язвите могат да отделят секрет или да са със сухо, атонично дъно. При продължително съществуващите варикозни язви, се оформя плътен калозен ръб.

Най-чести симптоми на ХВН.

УСЛОЖНЕНИЯ НА ХРОНИЧНАТА ВЕНОЗНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Усложненията са свързани с възпалителни и тромбоемболични процеси. Забавеният кръвен ток и увредената съдова стена са двата елемента от триадата на Вирхов, които обясняват честото развитие на повърхностни варикофлебити или на дълбоки венозни тромбози. Последните често се усложняват с белодробна тромбемболия, която в някои случаи може да бъде фатална.

Кръвоизливите от разширени вени не са рядка проява. Възникват най-често от повърхностни разширени вени с изтъняла надлежаща кожа, през която прозират. Тези кръвоизливи се получават при малка травма, при рязко повишаване на венозното налягане (кашлица, дефекация) или спонтанно. Характерно е, че болните не чувстват болка.

Въпреки че ХВН е хронично прогресиращо заболяване, достигането до крайните класове от развитието му не е задължително, особено в случаите, когато е провеждано адекватно лечение.