Въведение

Хроничната венозна недостатъчност (ХВН) е сред най-често срещаните заболявания в света. Според различните статистики от ХВН страдат от 50 до 80% от жените и от 10 до 50% от мъжете. Проучването DETECT, проведено в България, доказва че над 37% или над 2 милиона души над 18 г. страдат от ХВН. Тази изключително висока честота, както и хронично-прогресиращият ход на заболяването определят и неговия подчертано социален характер. Илюстрация за това са и фактите, че в САЩ венозните язви водят до загуба на около 2 милиона работни дни годишно, а в Европейските страни медицинските разходи за заболяването съставляват между 1 и 3%
от здравните бюджети. Тези статистически данни илюстрират социалното и социо-икономическо значение на това здравословно нарушение, но не отразяват точно пониженото качество на живота
на хората, страдащи от ХВН. Разширените вени са най-честата проява на хронична венозна недостатъчност. В глобален мащаб от разширени вени страдат средно 25% от жените и 15% от мъжете, като заболяването прогресира с напредване на възрастта- с 50% при хора над 50 години. Други често срещани заболявания свързани с венозна недостатъчност, са венозните язви и хемороидите. Предразположеността от развитие на венозни язви е 2-3 пъти по-висока при жените, спрямо мъжете. В САЩ хемороиди се срещат при 4,4% от населението, най-често при пациенти между 45-65 години. Венозните заболявания могат да доведат до временна или трайна инвалидност. Варикозната болест или разширените вени на долните крайници се отличават със сравнително ниска смъртност, но с много висока морбидност. Неглижирането на проблема води до постепенна загуба на работоспособността и до комплексно понижение на качеството на живот. Много често това заболяване се подценява и води до сериозни последици.