Защитните механизми на антиоксидантите

Генерирането на свободните радикали е естествен процес, който не може да бъде спрян. Еволюционното развитие на организмите, обаче е осигурило необходимите защитни механизми, които да предотвратяват неконтролируемото развитие на окислително – радикаловите процеси. Тук трябва да дефинираме съдържанието на понятието ”антиоксиданти”.
В химичен аспект антиоксидант е всяка субстанция, която макар и в много по – ниски конценрации от тези на окисляемия субстрат значимо забавя и/или инхибира неговото окисление. А в по – широк смисъл на думата антиоксиданти могат да бъдат включени всички фактори, които забавят или предотвратяват окислителното увреждане на биологичните структури.
Защитните антиоксидантни механизми на организма могат да бъдат разпределени най – общо в следните три последователни нива. Към първото ниво се отнасят всички фактори, които не допускат ендогенното образуване на свободни радикали, така наречените “превантивни” антиоксиданти (трансферин, феритин, хемосидерин, лактоферин, церулоплазмин, албумин).
Второто и основно ниво на защитата в оргнизма осигурява прихващане и обезвреждане на вече образувани свободни радикали, превръщайки ги в нерадикалови частици или до радикали с по – ниска реактивоспособност. Това се реализира с участието на ензимни и неензимни антиоксиданти. Към ензимните се отнасят супероксидизмутазата, каталазата, глутатион пероксидазите и глутатион редуктазата.
Ензимната антиоксидантна защита протича по следните реакции:

Ензимната антиоксидантна защита


Неензимните антиоксиданти се разделят на две групи: липо –и водоразтворими. Към първите се отнасят мастноразтворимите витамини – витамин Е (основно α-токоферола, но в последните научни информации се съобщават и данни за γ-токоферола), каротеноидите (главно β-каротена). Към водоразтворимите антиоксиданти се числят витамин С (аскорбинова киселина), тиоловите съединения, пикочната киселина, флавоноидите и др. Схематично действието на антиоксидантите е представено на Фиг.2.
Към третото защитно ниво се класират ензими, които частично възстановяват уврежданията, причинени от свободните радикали. Такава активност имат например фосфолипаза А2, някои протеолитични ензими, репаративни ензими за ДНК и др.

Оксидативен стрес
При нормално състояние, човешкият организъм поддържа равновесие между неговите свободни радикали и антиоксиданти. Нарушаването на това равновесие се нарича ОКСИДАТИВЕН СТРЕС и се дължи на повищено образуването на свободни радикали или намалена активност на антиоксидантната система.

към началото