Индикации за приложение

Розацея
Акне
Себореен дерматит
Екзема
Фотодерматит
Глосит, стоматит, рагади на устните
Фотофобия
Конюктивит

 

Розацея

Независимо от факта, че диагнозата розацея се поставя относително лесно,  заболяването остава една от противоречивите нозологични единици в дерматологията, най-вече  заради не напълно изяснената си патогенеза и разнообразна клинична картина.

Според съвременните разбирания, розацеята се разглежда като състояние, протичащо в четири основни клинични форми, които често се припокриват по между си. Основна характеристика на заболяването е центрофациалният еритем, персистиращ в продължение на месеци. Други типични клинични белези са наличието на папули, пустули и телангиектазии в областта на челото и лицето. Тези, често срещани клинични белези при отделните индивиди са изразени в различна степен, а някои дори може и да липсват. По-рядко пациентите съобщават за парене по лицето след и по време на излагане на директна слънчева светлина, оток, наличие на плаки и засягане на очите.

Според класификацията на американското национално общество по розацея (Nationa Rosacea Society - NRS) от 2002 г. клинично се различават четири основни форми на заболяването: еритемотелангиектатична, папулопустулозна, ринофима и очна . Тази класификация съответства в значителна степен на предложеното от Plewig и Kligman стадиране на заболяването в три стадия в зависимост от тежестта на оплакванията. Противоречива е класификацията на  някои по-рядко срещани състояния като: Rosacea fulminans (pyoderma faciale), Lupus miliaris disseminatus faciei и стероидната розацея .

Най-често заболяването засяга индивиди от кавказката раса със светла кожа и сини очи (кожа тип I и II по Fitzpatrick) т.н. „проклятие на келтите", но оплаквания се срещат и при индивиди от азиатски и африкански произход . Двата пола се засягат сравнително по равно, като най-често оплакванията започват след тридесетата година от живота , но не е изключено засягане на индивиди в детска и юношеска възраст .

Обикновено оплакванията се индуцират от хронично повтарящи се фактори като топло и студено, слънчева светлина, горещи питиета, физическо усилие, пикантни храни, алкохол и прием на някои медикаменти. Всичко това води до поява на персистиращ лицев еритем, които не изчезва с прекратяването на въздействието, което го е предизвикало. Промяната в цвета на лицето респ. еритема се дължи на повишен кръвоток в тази област в сравнение с останалите части на тялото , а също така и на факта, че съдовете в областта на лицето са по-многобройни и по-повърхностно разположени в сравнение с други части на тялото . Хипотезата, че заболяването се дължи на хронично фоликуларно възпаление е противоречива. Не е известно дали микроорганизми като Propionibacterium acne и Demodex folliculorum, които са част от нормалната флора на космения фоликул и мастните жлези, са причина за наблюдаваното при розацеа възпаление на споменатите кожни структури . Не е напълно изяснено на какво се дължи и доброто повлияване на заболяването от локалното и/или системно приложение на антимикробни медикаменти. Според някои водещо е тяхното антимикробно действие, а други изтъкват на пръво място противовъзпалителния им ефект.

В диференциално диагностично отношение редица системни и кожни заболявания понякога притежават клинична картина, наподобяваща розацеа и трябва да бъдат изключени. Заболявания като полицитемия вера, лупус еритематозус, дерматомиозит, мастоцитоза, мигрена, паркинсон и др. могат да протичат с картина на лицев еритем (flush), наподобяваща този розацеа. Приемът на редица медикаменти също се  асоциира с появата на лицев еритем. Tакива лекарства са повечето вазодилататори, калциеви антагонисти, морфин, никотинова киселина, циклоспорин, системни кортикостероиди и др. Много често при комбинираната употреба на алкохол и медикаменти като хлорпропамид, метронидазол, цефалоспорини и др. е възможно появата на внезапен лиццев еритем . Поради тази причина, на пациенти с розацея се забранява приема на алкохол.

Дерматологичните състояния, които най-често наподобяват измененията при розацея са акне вулгарис, периоралния дерматит, хроничната фотоувреда, иритирана кератозис пиларис и др. Особена трудност е разграничаването на акне вулгарис и розацея. Някои автори дори говорят за припокриване на двете състояния т.н. акне-розацея. Последното състояние все по-често се среща в последните години, когато възрастовата граница за развитие на акне вече се измества към третата декада - особено при жени на ръководни и отговорни позиции в обществото. Като основна разлика между двете заболявания се изтъква наличието на отворени и затворени комедони при акнето, които липсват при розацеята .

От друга страна продължителното прилагане на мощни локални кортикостероиди индуцира появата на акнеиформени лезии, наподобяващи в значителна степен папулопустулозната розацея т.н. стероидна розацея .

Основен акцент в правилната терапия на розацеята заема ежедневната превенция на провокиращите фактори. Това се постига с използването на широкоспектърни фотопротектори, избягване на директната слънчева светлина и консумацията на алкохол. Медикаментозната терапия бива локална и системна. Средствата намиращи най-широко приложение - системно и локално са антибиотици и ретиноиди. Добри локални препарати са тези, съдържащи бензоил пероксид и азелаинова киселина. При тежки случаи на заболяването се използва лазер терапия, а при най-усложнените форми - ринофима и хирургично лечение. В последните години все по-често се споменава за добро повлияване на заболяването от медикаменти, съдържащи рибофлавин - витамин В2 .

В продължение на повече от 30 години, витамин В2  се използва като допълващо лечение при фототерапията на неонаталната жълтеница. Високи дози рибофлавин в комбинация с бета-блокер са ефективно средство в лечението на мигрената. Още в средата на миналия век Johnson и Eckardt  съобщават, че оралния прием на витамин В2, води до намаляване на очните оплаквания при пациенти с розацея. Вероятно това се дължи на увеличаване броя на напречните връзки между колагеновите влакна в корнеата под действието на рибофлавина. В литературата съществуват съобщения за подобряване на пустулозните изменения при пациенти с тежка форма на розацея  след прием на витамин В2. Вероятно ролята на рибофлавина в синтезата на белтъците респ. имуноглобулините оказва влияние върху възпалителния отговор и образуването на пустули.

Единичните съобщения за добро повлияване на кожните и очни изменения при розацея след приемане на рибофлавин налагат по задълбочени проучвания в тази област с цел утвърждаването на витамин В2 като надеждно алтернативно средство в терапията на розацеята.

към началото

 

Акне

Рибофлавина, ускорява възстановителните процеси в кожата, също така подобрява връзките между влакната на кожата, като по този начин я заздравява и не допуска разширяване на намиращите се в нея кръвоносни съдове. Предотвратява дегенерацията на кожния матрикс. Витамин В2 подтиска образуването на пъпки и пустули като модулира имунния отговор срещу бактериалната инфекция В литературата съществуват съобщения за подобряване на пустулозните изменения при пациенти с акне след прием на витамин В2. Вероятно ролята на рибофлавина в синтезата на белтъците респ. имуноглобулините оказва влияние върху възпалителния отговор и образуването на пустули.

към началото

 

Себореен дерматит

Витамин В2 притежава противовъзпалително действие, което е особено добре изразено в кожата и повлиява себумната секреция. Рибофлавин заздравява връзките между колагеновите влакна и кръвоносните съдове на кожата и намалява ексудата (секрецията) на екземната повърхност. При пациенти със себорейна екзема потребностите от витамин В2 са по-големи поради затрудненото му усвояване следствие на съпътстващи увреждания в други органи и системи (храносмилателна и нервна система).

към началото

 

Екзема

Витамин В2 притежава противовъзпалително действие, което е особено добре изразено в кожата и е от ключово значения за трайното излекуване на екземата Рибофлавин заздравява връзките между колагеновите влакна и кръвоносните съдове на кожата и намалява ексудата (секрецията) на екземната повърхност. При пациенти със себорейна екзема потребностите от витамин В2 са по-големи поради затрудненото му усвояване следствие на съпътстващи увреждания в други органи и системи (храносмилателна и нервна система).

към началото

 

Фотодерматит

Витамин В2 има фотопротективно (слънцезащитно) действие като участва в образуването на естествения филм на кожата, който я предпазва от ултравиолетовата радиация.

към началото

 

Глосит, стоматит, рагади на устните

Витамин В2  допринася за заздравяването на  кожата и лигавиците,  спомага  за елиминиране на възпалителните процеси . При недостиг на витамин В2 се появява  сухота в устата, възпаляват устните. Те  стават пурпурно червени, появяват се рагади и язвички в ъглите на устата.

към началото

 

Фотофобия

При недостиг на витамин В2  би могло да се появи дерматит по лицето и гърдите, възпаление на лигавицата на устата и роговицата на очите, парене и светлобоязън. Ето защо появата на фотофобия би могла да се дължи на хиповитаминоза на витамин В2.

към началото

 

Конюктивит

Витамин В2 спомага за доброто състояние на зрението , повишава възприемчивостта към цветовете, адаптацията към тъмнина като по този начиан намалява умората във очите. Във връзка с това се препоръчва при , конюктивити, ирити, кератити, язви на роговицата и други заболявания на очите.

към началото