Механизми на действие

Диуретично действие на NEORENAL

В миналото [11] са свързвали диуретичния ефект на брезовите листа със съдържанието на бетулин, който е терпенов алкохол. По-късно се съобщава [9,19], че тази активност се обяснява със съдържанието на флавоноиди, от които най-важно е наличието на хиперозид (или кверцетол-3-галактозид). Диуретичното и холеретично действие на листата на Betula alba се описва от Paris и Moyse (1981) в Matiere Medicale, на издателството Masson в Париж, както и в British Herbal Compendium (Bradley 1992). Калиевият нитрат съдържащ се в екстракта засилва диуретичното действие на флавоноидите [1,2]. Диуретичния ефект на брезовия екстракт е мек и позволява продължителната употреба на препарата, без да нарушава водно-електролитния баланс.

Диуретичното действие на препарата е комбинирано и се осъществява по следните механизми:

  • Агликоновите флавоноиди ускоряват бъбречния кръвоток и по този начин увеличават гломерулната филтрация. Това става посредством ендотелно-зависима вазорелаксация следствие на увеличена продукция на азотен оксид (NO), без да се променя продукцията на кислород О2 Това води до увеличена бионаличност на NO и активиране на NO-cGMP метаболитен път.
  • Захаридните радикали на гликозидните флавоноиди действат в тънкия проксимален участък на бримката на Хенле, проксималните, дисталните и събирателнителните каналчета като повишават осмотичното налагане в лумена им.
  • Някои флавоноиди блокират Cl¯ канали в епителните клетки на дисталните и събиратенлите тубули, кoето води до увеличаване на интралуминалния отрицателан заряд и до подтискане на реабсорбцията на Na. [31,32]

Диуретично действие на NEORENAL

Противовъзпалително и антимикробно действие на NEORENAL

Най-добре изразено в отделителната система и жлъчните пътища, където Neorenal подтиска някои медиатори на възпалението и инхибира развитието на патогенната флора (уроантисептично и холеантисептично). Противовъзпалителният ефект на екстракт от Betula alnoides е доказан при експериментални модели на остро и подостро възпаление [17]. Тъй като флавоноидите се синтезират от растенията в отговор на микробиална инфекция не е изненада установената in vitro антимикробиална активност срещу широк спектър микроорганизми [33] Макар и механизма на действие да не е напълно изяснен, се предполага, че флавоноидите (хиперозид, мирицитрозид и кверцетин) инхибират тирозин-киназата на причинителите на инфекции [3,5,10]. Флавоноидите, подобно на хинолоните взаимодействат с нуклеофилните аминокиселини на протеините от клетъчната мембрана на някои бактерии и гъбички. Най-често това са повърхностно разположени адхезини, полипептиди от клетъчната стена и мембранно-свързани ензими.[34] Хиперозидът и кверцетинът подтискат дегранулацията на мастоцитите, вероятно чрез вътреклетъчно повишаване на сАТР и пряко мембраностабилизиращо действие и така инхибират освобождаването на хистамин [6,12]. Кверцетинът подтиска отделянето на левкотриени и други прекурсори на простагландините [16]. Антибактериалният ефект може да се дължи и на подтискане на генната експресия при някои патогенни микроорганизми (Kobuchi 1999).
Физиологичното действие на танините се изразява в стимулиране на фагоцитозата и клетъчно медиирания имунитет, както и на антибактериална им активност, която се дължи на способността им да образуват хидрофобни, водородни и ковалентни връзки с протеини от клетъчната стена и клетъчната мембрана на микроорганизмите. [35,37] Танините образуват комплекси и с полизахаридите на клетъчната стена [38] Антимикробиалните свойства на танините са обобщени от Scalbert през 1991 г.Той цитира 33 проучвания, които документират инхибиторната активност на танините. Според тези изследвания танините са токсични за някои филаментозни гъби, дрожди и бактерии. До сега са известни две проучвания, които установяват и противовирусната им активност. [39,40]
Множество изследвания доказват антибактериална активност и на тритерпените, макар че техния механизм на действие не е напълно проучен [41,42,43,44]. Предполага се, че тяхното действие се дължи на разрушаване на клетъчната мембрана, предизвикано от липофилните свойства на молекулите на тритерпените.

Адстрингентно действие на NEORENAL

Свива епителната тъкан по хода на пикочно-половия тракт в резултат на избирателно свързване с разположени на повърхността на клетъчната мембрана на епителните клетки протеинови комплекси, което води до промяна в четвъртичната им структура и възможност за образуване на нови ковалентни и водородни връзки между протеинови молекули намиращи се на съседни епителни клетки. Това действие на брезовия екстракт е описно в много източници [4,14,18,20,21] и се дължи главно на танините.

Урикозурично и антиподагрозно действие на NEORENAL

Повишава отделянето на пикочна киселина. Кверцетинът намалява активността на ензимите ксантин оксидаза и ксантин дехидрогеназа [16].

Литолитично действие на NEORENAL

Редуцирането на конкрементите става по няколко механизма - на принципа на ускорено отвеждане на камъкообразуващото вещество, чрез нормализиране pH на урината посредством коригиране на нейната патогенеза и чрез инхибиране на преципитацията на някои соли.

към началото