Дефекти на невралната тръба (ДНТ)

Клиника

От гледна точна на фенотип [1], епидемиология [2], етиология [3] и клиника [4,5] дефектите на невералната тръба (ДНТ) включват широк кръг вродени малформации. Те възникват в ранните етапи на ембрионалното развитие, когато невралната тъба не успее да се затвори до 28-мия ден на бременността [1]. ДНТ варират от много леки и често субклинични форми с малък отвор на задния вертебрален канал до напълно отворена неврална тръба, представляваща най-тежката форма на дефекта – craniorachischisis. По своята тежест ДНТ са толкова разнообразни, че правят всеки случай уникален [3].
Приблизително половината от случаите на ДНТ са аненцефалии, които представляват пълна или частична липса на главен дял от краниалната дъга.
Деца с аненцефалия обикновено са мъртвородени или живеят съвсем кратко. Другата половина от случаите на ДНТ включват различни дефекти по хода на тръбата. От горната част на невралната тръба, от която се развиват черепните кости, възникват дефекти като енцефалоцеле, а от гръбначния канал възниква spina bifida, която варира от леки форми представляващи дефект на един прешлен, до засягане на голям участък от гръбначния стълб, при които са отворени почти всички вертебрални дъги.
Въпреки, че съществуват множество класификации на ДНТ и техните клинични последствия, все още не се знае защо невралната тръба не успява да се затвори. Повечето гени отговарящи за развитието на структурите на човешкия ембрион също са неизвестни. Това се отнася и за развитието на невралната тръба.

Диагноза 

Наличието на spina bifida обикновено води до висока степен на нетрудоспособност и инвалидност на засегнатия индивид. Следствие на първоначалния дефект, по време на ембрионалното развитие протичат множество процеси, водещи до тежко засягане на функциите, зависещи от ЦНС. В по-леките случаи, както и при ранно хирургическо възстановяване на дефекта, може да се очаква трайно инвалидизиране [11].
ДНТ могат да се диагностицират пренатално чрез ехография с висока разделителна способност. Методите използвани за сканиране на ДНТ включват измерване нивата на майчиния серумен алфа-фетопротеин, обиновенна ехография, и измерване нивата на амниалния алфафетопротеин в случаите, когато се извършва амниоцентеза по друг повод [12,15,16,17].
Повишените нива на алфа-фетопротеин в майчиния серум и/или в амниалната течност предполагат наличие на ДНТ. При амниоцентеза освен нивото на амниалния алфа-фетопротеин се проследяват нивата на ацетилхолинестеразта. Дефинитивна диагноза на ДНТ се поставя със ехография с висока разделителна способност, след като скрининговите методи са дали суспектни показатели за наличие на ДНТ.

Епидемиология

От вродените малформации ДНТ са с една от най-високите честоти.Честотата на ДНТ варира в зависимост от популацията, географското разположение, времето на измерване, демографския състав на контролната група. В САЩ честотата на ДНТ варира от 4 до 10 на 10000 живи раждажия [35]. Изследвания в Ирландия, Великобритания, Китай, Унгария и Мексико са показали по-висока честота.В някои изследвания са докладвани и честота над 1%. В България честотата на ДНТ е 10 на 10 000, докато в района на Рудозем достига до 0,8%. Разликите в резултатите могат да се дължат на разлики в изследваните популации, разлики в методологията, както и на влиянието на пренаталната диагностика и селективната интерупция на бременности засегнати от ДНТ. (Много методи за изседване честотата на вродените дефекти отчитат дефектите само сред живородените бебета)
ДНТ обикновено са спорадични, рядко свързани с хромозомни аномалии или фамилна обремененост. Все пак риска от втора бременност с ДНТ след прекарана предходна бременност с ДНТ (рецидив) е по-висок от риска за бременност с ДНТ
възникващ за първи път (нововъзникнал)[37]. Риска от рецидив варира между 3 и 5% в зависимост от популацията [38,74]. Аненцефалията засяга по-често женския пол (съотношение женски към мъжки пол 2,3:1), докато при spina bifida се наблюдава само незначителна предоминация на женския пол. В други изследвания не се наблюдават статистически значими разлики в честотата между половете.

Рискови фактори за ДНТ

Съществуващите проучвания предполагат, че генетичните фактори и факторите на околната среда имат роля за появата на ДНТ [17,18]. От генетична гледна точка, някои ДНТ са в резултат на хромозомни аномалии (тризомия 18), а други се дължат на дефект на единични гени (синдром на Meckel-Gruber)[44].
Все пак най-често срещаните ДНТ са мултифакторно обусловени. Те възникват, когато има генетично предразположение към малформация, което се отключва от даден фактор на околната среда. Към днешна дата са установени множество фактори на околната среда, които имат връзка с появата на ДНТ, а именно 1) социо-икономически статус [45]; 2)повишено съдържание на олово в питейната вода [46]; 3) грип [47]; 4) прегряване на бременната [48]; 5) трудова среда на родителя [49]; 6) затлъстяване [50]; 7) хранителен режим. За един елемент от хранителния режим -фолиевата киселина, е доказано, че играе много важна роля при възникването на ДНТ.