Генетични разстройства на липопротеиновия метаболизъм

Първичните разстройства на липопротеиновия метаболизъм са тези, които се причиняват от генетични дефекти в метаболитните пътища на липопротеините (като фамилни разстройства причинени от повишена чернодробна секреция на липопротеини или от дефекти в катаболизма). Разстройствата, които причиняват повишена липопротеинова секреция са метаболитния синдром, фамилната комбинирана хиперлипидемия, тип 2 захарен диабет и FHTG; повишението на Lp(a) също може да причини увеличена липопротеинова секреция. Нарушенията в LDL катаболизма са FH и фамилния дефект на аро В-100. «Болестта на очистването на остатъчни частици» е нарушение в техния катаболизъм.

МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

Метаболитния синдром се състои от централно разположено затлъстяване или такова на вътрешните органи; инсулинова резистентност; повишени плазмени нива на свободните мастни киселини; нарушен глюкозен толеранс; хипертензия; дислипидемия; и абнормен статус съсирването. Много от признаците на този синдром са показали, че предразполагат мъжете и жените към преждевременни САЗ(12).

Етиология и рискови фактори

Натрупване на висцерална вместо на подкожна мазнина е наблюдавано при пациенти с централно затлъстяване, каквото е характерно за метаболитния синдром. Мъжете имат повече висцерални мазнини отколкото пременопаузалните жени, дори когато са с еднакъв индекс на телесната маса. Предполага се, че тези промени на висцералните мазнини и асоциираните с тях промени в липопротеините и кръвното налягане могат донякъде да са отговорни за разликата в риска от САЗ при мъже и пременопаузални жени(21,22). Повишените висцерални мазнини се асоциират с инсулинова резистентност, хиперинсулинемия, нисък плазмен адипонектин и повишени плазмени нива на свободни мастни киселини(23). Предполага се, че натрупването на висцерални мазнини предхожда и причинява инсулинова резистентност и следващата от нея хиперинсулинемия, защото инсулиновата чувствителност се повишава и нивата на свободните мастни киселини падат след като висцералните мазнини се намалят с намаление на калориите(24).
Нивата на инсулин, глюкоза, триглицериди, HDL холестерол, кръвно налягане, PAI-1 и други маркери на възпалението са повишени над нормалното при пациенти с метаболитен синдром. Въпреки,че повечето от тези показатели са във високи нива, някой от тях могат да бъдат на горната граница на нормата при някой пациенти. Нивата на HDL често са под средната норма. Генетични и фактори на околната среда явно въздействат върху разпределението на тези променливи величини при здрави хора и при пациенти с метаболитен синдром. Тъй като метаболитния синдром се асоциира с множество сърдечно съдови рискови фактори, пациенти с метаболитен синдром са с повишен риск от развитие на САЗ. Дали всички пациенти, които отговарят на базисните изисквания на NCEP за метаболитния синдром(25), са с повишен риск от развитие на преждевременна атеросклероза е неизвестно. Тип 2 захарен диабет и FCHL са специфични разстройства, на които метаболитния синдром е компонент(12). Тези две разстройства отговарят за най-малко 40-50% от случаите на преждевременна КАБ и трябва да се имат предвид в контекста на метаболитния синдром.
Рискът от абдоминално затлъстяване, дислипидемия, нарушен глюкозен метаболизъм и повишено кръвно налягане – постовите симптоми на метаболитния синдром, се повишава с възрастта(26). Централно затлъстяване асоциирано с метаболитен синдром може да бъде видимо в млади възрастни след завършване на адолесцентния растеж; но е по характерно за централното затлъстяване и инсулиновата резистентност да се проявят в средата на живота. Докато повишението на нивата на LDL холестерол може и да не предсказва настъпване на атеросклероза при възрастните хора централното затлъстяване, хипертензията и инсулиновата резистентност са рискови фактори за атеросклероза и тяхната честота се повишава с възрастта(26,27,28,29,30), вероятно поради метаболитния синдром.

Патофизиология

Въпреки, че асоциацията на централно затлъстяване и инсулинова резистентност с дислипидемия е добре установена, подлежащата причина остава неизяснена. Един механизъм, който би обяснил асоциацията на централно затлъстяване и инсулинова резистентност с дислипидемия, е повишението на дълговерижни свободни мастни киселини в порталната вена. Такова повишение би инхибирало чернодробният аро В от това да бъде подложен на деградация в ендоплазмения ретикулум и би повишило възможността аро В да бъде подложен на чернодробна секреция като триглицерид-съдържащите липопротеини. Това би обяснило повишените нива на триглицериди и повишения брой VLDL и LDL частици при пациенти с инсулинова резистентност. Друг ефект на дълговерижните свободни мастни киселини е да повишават чернодробната липаза на повърхността на чернодробните клетки. Чернодробната липаза хидролизира триглицеридите и фосфолипидите в LDL и HDL, намалявайки размера на всяка частица [виж фигура 6](12). CEPT също допринася за ремоделиращия процес на този липопротеин; а дали чернодробната липаза или CEPT имат доминиращ ефект върху размера и плътността на LDL и HDL частиците, зависи от съдържанието на триглицериди във VLDL и от скоростта на секреция на VLDL. Разликите в размера на LDL частиците и HDL2 нивата между мъже и пременопаузални жени може да бъде отдадено на разликите във висцералната мазнина при мъжете и жените.

Диагноза

Програмата National Cholesterol Education Program Adult Treatment Panel III (NCEP ATPIII) предлага пет клинични показателя като диагностични критерии за метаболитния синдром: (1) повишена обиколка на талията, (2) повишени нива на триглицеридите, (3) намалени нива на HDL холестерол, (4) повишено кръвно налягане и (5) повишена плазмена глюкоза на гладно [виж Таблица 3](15). Диагнозата метаболитен синдром се поставя при наличие на три или повече от тези клинични показатели. Когато тези пет показателя бяха оценени в анкета на 8814 мъже и жени приблизително 24% от анкетираните отговориха на критериите за метаболитен синдром. Световната здравна организация (СЗО) също има критерии за метаболитния синдром(32,33). В момента се прави опит за съвместяване на тези две групи критерии.
Висцералното затлъстяване и инсулиновата резистентност са главните причинители за дислипидемията асоциирана с метаболитния синдром. Следните липидни нарушения се асоциират с метаболитния синдром: повишени нива на триглицеридите; повишен брой малки, плътни LDL частици; повишени нива на аро В; и намалени нива на HDL холестерол. При здрави, случайно избрани групи от населението, изолираното висцерално затлъстяване и инсулинова резистентност се асоциираха само със съвсем леко повишение в нивата на триглицеридите и леко намаление на нивата на HDL холестерол(23). Обратното на това, висцералното затлъстяване и инсулиновата резистентност могат да доведат до много тежка дислипидемия, като тази при тип 2 захарен диабет и FCHL(12).
Дислипидемията при метаболитния синдром може да бъде диагностицирана чрез демонстриране на леко до умерено повишение в плазмените триглицериди и нивата на аро В, намаление на нивата на HDLхолестерол и нормални нива на LDL.

Въпреки, че нивата на LDL са нормални при пациенти с това разстройство, броя на LDL частици обикновено е повишен; преобладаващата форма са малки, плътни LDL частици, които са бедни на холестерол в сравнение с големите и леки LDL частици. Наличието на малки, плътни LDL частици може да бъде определено чрез директно измерване на размера и плътността на LDL. Рутинното измерване на плазмените нива на аро В в клиничната практика не е необходимо за диагностицирането на това разстройство; но меренето на плазмените аро В нива може да означава, че има малки, плътни LDL частици. Подобно на това, нивото на общия HDL отразява промените в нивото на HDL2, означавайки, че субфракциите на HDL не е необходимо да се измерват(34).


Таблица 2. Клинични прояви на метаболитния

Наличието на три или повече показателя подсказва диагнозата
метаболитен синдром

Абдоминално затлъстяване : обиколка на талията > 88 см при жени и > 102 см при мъже

Триглицериди : > 1,7 mmol/l (150 мг/дл)
HDL холестерол < 1,3 mmol/l (50 мг/дл) за жени или < 1,0 mmol/l (40мг/дл ) при мъже
Кръвно налягане > 130 / 85 mmHg
Плазмена глюкоза на гладно > 6,1 mmol/l (110 мг/дл)


Лечение

Повишената физическа активност и диетата бедна на наситени мазнини са показани като терапия за повечето хора с метаболитен синдром. Ако метаболитния синдром е тежък, или има наличие и на тип 2 захарен диабет или FCHL, е показана по агресивна терапия.

ФАМИЛНА КОМБИНИРАНА ХИПЕРЛИПИДЕМИЯ

FCHL е автозомно доминантно заболяване, което е причина за почти половината от случаите на фамилна КАБ(35), и е било описано за първи път в семействата на хора прекарали миокарден инфаркт(36,37,38). FCHL се характеризира с повишение в нивата на триглицеридите и холестерола, или и двете. В допълнение към повишението на нивата на холестерола и триглицеридите, пациентите с FCHL имат и повишено ниво на аро В и увеличен брой малки, плътни LDL частици(39).
Генетични анализи показват, че унаследяването на липидния фенотип при FCHL включва различни генетични дефекти(40)за повишението на нивата на аро В(41) и за повишението на малките, плътни LDL частици, които са налице при засегнатите от FCHL семейства. Допълнителни доказателства за генетична хетерогенност идват от проучвания които са открили, че в една трета от пациентите с FCHL, активността на LPL в постхепариновата плазма е намалена наполовина(42). Висцералното затлъстяване и инсулиновата резистентност допринасят за дислипидемията при FCHL, но не могат да обяснят повишението в нивата на аро В(43).
В проучването Familial Atherosclerosis Treatment Study (FATS), интензивна липидо-намаляваща терапия с никотинова киселина или ловастатин в комбинация с колестипол доведе до намаление на активността на чернодробната липаза; намаление на малките, плътни LDL частици; и повишени нива на HDL2 холестерол, с последваща регресия на КАБ, както бе доказано чрез ангиографията(44). Интензивното намаляване на липиди доведе до последваща регресия на атеросклерозата, особено при пациенти с малки, плътни LDL частици които са с FCHL или са имали повишени Lp(a) в началото на проучването.
Агресивен подход за модифициране на обратимите сърдечно съдови рискови фактори трябва да бъде предприет при пациенти с това заболяване. Диетотерапията и терапевтичните промени в начина на живот, които включват физическа активност, трябва да бъдат предприети заедно с липидо-намаляващата лекарствена терапия (18) и с терапията на други сърдечно съдови рискови фактори. Кои медикаменти за намаляване на липидите да се използват зависи донякъде от това, дали първичната липидна проява е хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия или комбинирано повишение и на двете. Ако хиперхолестеролемията е първичната проява, подходът трябва да бъде същият като този при хиперхолестеролемичните пациенти. Ако хипертриглицеридемията е основното нарушение, първоначалния подход може да бъде този прилаган при пациенти с изолирана хипертриглицеридемия. Тъй като повечето пациенти имат повишение на нивата на триглицеридите заедно с тези на LDL, те се нуждаят от комбинирана терапия; режимът може да комбинира статин и ниацин, фибрат или езетимиб.

ТИП 2 ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Пациенти на лечение за тип 2 захарен диабет обикновено имат висцерално затлъстяване и инсулинова резистентност. При пациенти с инсулинова резистентност, които развиват хипергликемия, има дефект в инсулиновата секреция. Роднини от първа линия на пациенти с тип 2 захарен диабет могат да са със централно затлъстяване и инсулинова резистентност или да имат намалена инсулинова секреция в отговор на глюкоза; роднини от първа линия които имат както централно затлъстяване така и дефект в инсулиновата секреция неизменно развиват тип 2 захарен диабет. Въпреки, че гените които допринасящи за централното затлъстяване, инсулиновата резистентност и дефектната инсулинова секреция са неизвестни, тип 2 захарният диабет е класически пример за олигогенно заболяване. Определянето на всички участващи гени ще изисква внимателна фенотипна характеризация на подтиповете хора с тип 2 захарен диабет.
Дислипидемията на нелекувания захарен диабет и хипергликемията са обсъдени по-късно в тази глава под заглавието придобити нарушения. Дислипидемията на лекувания тип 2 захарен диабет е подобна на тази при метаболитния синдром и FCHL; характеризира се с леко повишение на триглицеридите, намаление на нивата на HDL2 холестерол и повишен брой малки, плътни LDL частици. Лечението включва диетотерапия, повишена физическа активност и липидо-намаляваща лекарствена терапия(45).

ФАМИЛНА ХИПЕРТРИГЛИЦЕРИДЕМИЯ

FHTG е често наследствено разстройство, смятано за автозомно доминантно, което засяга около 1% от населението. FHTG се характеризира с повишен синтез на триглицериди, което води до VLDL частици богати на триглицериди, но секретирани в нормални количества. Засегнатите индивиди имат повишени нива на VLDL, но ниски LDL и HDL и са най-често асимптоматични освен когато развият тежка хипертриглицеридемия (като при хиломикронемия синдрома). FHTG не изглежда да е асоцииран с повишен риск от развитите на преждевременна СС атеросклероза(17).
Диагнозата се поставя чрез фамилна анамнеза и изследване на липопротеиновите нива на гладно на пациента и роднините му. Нивата на триглицеридите са от 250 до 1000 мг/дл в приблизително половината от роднините по първа линия. Обикновено липсва положителна фамилна анамнеза за преждевременна КАБ и не би трябвало да има повишени нива на LDL.
Пациентите с FHTG трябва да отслабнат ако е необходимо, да имат ежедневна физическа активност и да намалят приема си на наситени мастни киселини и холестерол. Алкохолът, екзогенните естрогени и други медикаменти които повишават нивото на VLDL трябва да бъдат ограничени. Диабетът, ако има такъв, трябва да бъде добре контролиран. Хипертриглицеридемията при пациенти с FHTG най-често отговаря на тези мерки. Ако нивото на триглицериди е над 500 мг/дл след 6 месечна нефармакологична терапия, трябва да се помисли за лекарствена терапия с фибрати(19), а при нива над 1000 мг/дл, лекарствената терапия трябва да се започне.
Фибратите са медикаментите на избор за намаление на повишените нива на триглицериди при пациенти с фамилна хипертриглицеридемия. При фамилната комбинирана хиперлипидемия, ниацинът е много полезен. Ниацинът има няколко допълнителни положителни ефекта върху кръвните липиди – повишава HDL холестерола, намалява нивото на малките, плътни LDL частици, и може да намали нивата на Lp(a). Въпреки, че имат по-малко драматичен ефект върху триглицеридите от фибратите, статините са доказали, че са полезни при високо рискови пациенти с умерена хипретриглицеридемия и с повишени нива на малки, плътни LDL частици, каквито има при пациенти с тип 2 захарен диабет и FCHL.

ФАМИЛНА ХИПЕРХОЛЕСТЕРОЛЕМИЯ

FH е автозомно доминантно разстройство причинено от мутация в гена кодиращ LDL рецептор протеина. Изключително редките хомозиготи с FH имат два мутантни алела на LDL рецептор локуса, оставяйки тези хора почти абсолютно неспособни да изчистят LDL от циркулацията си чрез LDL рецептора(8). Хетерозиготите с FH имат един нормален алел, като така имат около половината от нормалната рецепторна активност. Тъй като LDL рецептора допринася за изчистването на VLDL остатъчните частици от плазмата, дефицит в LDL рецептора може да доведе до натрупване на остатъчни частици. Високите концентрации на LDL водят до нерецептор-медиирано поемане на LDL от извънклетъчния матрикс, включително този на артериалната стена, което води до образуване на ксантоми и атеросклероза. Хетерозиготната форма на това разстройство има честота от около 1 на 500 човека, правейки го едно от честите генетични заболявания(8).

Диагноза

Хиперхолестеролемията може да бъде установена при раждането с кръв от пъпната връв. Ако FH не се открие при раждането, различни асоциирани състояния могат да насочат към диагнозата по-късно в живота. Ксантоми на сухожилията са високо специфични за FH. Те започват да се появяват към 20 годишна възраст и могат да се открият при до 70% от по-възрастните пациенти. Понякога, ксантомите могат да се видят на сухожилието на пателата. Тъй като ксантомите са трудно уловими, трябва внимателно да се изследват дорзалното сухожилие на ръката и ахилесовото сухожилие, за да бъдат открити. Ксантелазмите (кожни ксантоми по клепачите) и роговична арка са чести при пациенти с FH над 30 години; но те се появяват и при нормохолестеролемични пациенти. Ранната роговична арка се вижда отгоре и отдолу в очите и после става като окръжност.
КАБ се развива рано, със симптоми често манифестиращи се при мъжете през четвъртата или петата декада. Около 5% от всички случаи на преждевременен миокарден инфаркт се случват на пациенти с хетерозиготна FH.Преди развитието на статиновата терапия, поне 50% от мъжете с хетерозиготна FH прекарваха МИ до 60 годишна възраст; при жени тези симптоми се развиват около 10 години по-късно. Нивото на общия холестерол при хетерозиготни пациенти средно е от 350 до 550 мг/дл. Нивото на триглицеридите може да е леко повишено и нивото на HDL холестерол е намалено при около 10% от хетерозиготите. Функцията на LDL рецептора може да се измери само в специални лаборатории.
Хетерозиготната FH трябва да се предполага когато се установи тежка хиперхолестеролемия от повишени LDL. Ако има сухожилни ксантоми, диагнозата е практически сигурна. Ако липсват сухожилни ксантоми, трябва да се търсят вторични причини за хиперхолестеролемия (като хипотиреоидизъм), но диагнозата фамилна хиперхолестеролемия не трябва да се изключва. Подробна фамилна анамнеза трябва да покаже наличие на силна история за преждевременна КАБ и хиперхолестеролемия без хипертриглицеридемия. Разстройството засяга около половината роднини от първа линия. Наличието на хиперхолестеролемия и сухожилни ксантоми в родител или брат/сестра е диагностично, както е и хиперхолестеролемията у дете в семейството. Внимателният скрининг на семейството е задължителен, защото 50% от роднините от първа линия ще са засегнати и ще имат нужда от агресивна липидо-намаляваща терапия(18,46).

Лечение

Лечението на FH изисква както диета така и лекарствена терапия. Целта на терапията е да се намали LDL холестерола до под 130 мг/дл, или дори по-ниско ако пациентът има признаци на КАБ. При пациенти с хетерозиготна FH, ефективно лечение е възможно при комбинация на статини, лекарства активни в червата и никотинова киселина. Тъй като нивата на LDL холестерол са много високи, често има нужда от комбинирана терапия с два медикамента, а понякога и с три медикамента. Въпреки, че диетотерапията сама не е достатъчна при пациенти с хетерозиготна FH, намалението на приема на наситени мастни киселини и холестерол ще намали нивата на LDL и ще може да се намали дозата на нужните лекарства. Това е особено важно при деца и подрастващи преди започване на лекарствената терапия. Знае се, че сухожилните ксантоми може да регресират при поддържане на LDL на желаното ниво. Агресивното намаление на LDL при мъже и жени с хетерозиготна FH може да доведе до регресия на коронарната атеросклероза.

ФАМИЛЕН ДЕФЕКТ НА АПОЛИПОПРОТЕИН В-100

Мутация в аро В-100 която инхибира неговото свързване към LDL рецептора е друга генетична причина за увеличение в нивата на LDL. Честотата на това заболяване е неизвестна , но се смята, че е 5-10% от тази на FH. Структурата и функцията на LDL рецептора е нормална. Пълна дължина на молекулата на аро В-100 се продуцира със заместване на една аминокиселина, което води до продукция на аро В който се свързва слабо с LDL рецептора и до натрупване на LDL в плазмата.
Засегнатите пациенти са клинично неразличими от пациентите с хетерозиготна FH: те могат да се проявят с тежка хиперхолестеролемия, сухожилни ксантоми и преждевременна атеросклероза. Лечението със статини изглежда, че намалява LDL холестерола при пациенти с това заболяване. Специализирани тестове, които се намират само в избрани научни лаборатории, се изискват за да се разграничат пациентите с дефектен аро В от тези с дефект в LDL рецепторите.

ПОВИШЕНИ НИВА НА ЛИПОПРОТЕИН (A)

Lp(a) са специфичен клас липопротеинови частици синтезирани в черния дроб(5). Важна част от Lp(a) е аро (а), който има структура хомоложна с тази на плазминогена, ключов протеин в съсирващата каскада. Плазмените концентрации на Lp(a) варират значително между хората, от неоткриваеми до 200мг/дл. Плазмената концентрация на Lp(a) се контролира силно от генетични фактори.
Повечето епидемиологични проучвания предполагат, че Lp(a) е рисков фактор за КАБ и инфаркт. Ако Lp(a) е атерогенен, това може да се дължи на неговите качества, подобни на тези на LDL: Lp(a) е показал, че подлежи на ендотелно поемане и окисление и промоцира пенесто образуване на клетките. Тъй като Lp(a) има висока степен на хомоложност с плазминогена, той може да изиграе роля в тромбозата като се намеси в свързването на плазминогена с фибрина. Повишените нива на Lp(a) изглежда, че увеличават атерогеността на други сърдечно съдови рискови фактори, с по-ранно развитие на сърдечно съдови инциденти.
От данните се предполага, че намаление на нивата на LDL холестерол при пациенти с високи нива на Lp(a) може ефективно да забави прогресията на атеросклерозата и да предотврати коронарни инциденти. Нивото на Lp(a) само по себе си може да бъде намалено с високи дози ниацин, естроген, тамоксифен или LDL афереза. Няма достатъчно данни показващи дали намалението нивата на Lp(a) може да инхибира атеросклерозата или да предотврати сърдечно съдовите инциденти(5)

БОЛЕСТ НА ОЧИСТВАНЕ НА ОСТАТЪЧНИТЕ ЧАСТИЦИ

Тази болест, наричана също тип III хиперлипопротеинемия, дисбеталипопротеинемия, и болест на широките-бета, се дефинира като наличието на VLDL частици които мигрират в бета позицията при електрофореза (нормалните VLDL частици мигрират до пре-бета позиция). Бета VLDL частиците са хиломикрони и VLDL остатъчни частици.
«Болестта на очистване на остатъчните частици» се причинява отчасти от мутация в АРОЕ гена (7); тази мутация води до нарушение в чернодробното поемане на аро Е-съдържащи липопротеини и спира превръщането на VLDL и IDL в LDL. Без наличието на допълнителни генетични, хормонални или външни фактори, остатъчните частици не се натрупват до ниво което би причинило хиперлипидемия, защото те се премахват от чернодробни рецептори които също се свързват, по-слабо, с аро В-48 и аро В-100. Болестта се получава когато дефект в аро Е (почти винаги е генотипа Е2/Е2) се появи заедно с втори генетичен или придобит дефект който предизвиква или свръхпродукция на VLDL (като при FCHL) или намаление на LDL рецепторната активност (като при хетерозиготната FH или хипотиреоидизма). Е2/Е2 генотипа се намира в 1% от бялото население и при практически всички хора с «болест на очистването на остатъчните частици».

Диагноза

При пациенти с «болест на очистването на остатъчните частици» има повишение в нивата на холестерола и триглицеридите и са с вероятност от развитие на преждевременна КАБ. Поради неясни причини, тези пациенти са със значително повишен риск специално от заболявания на периферните съдове. Хиперлипидемията обикновено не се развива преди средна възраст. Палмарните ксантоми (Xanthoma striata palmaris)- жълто оранжево обезцветяване на палмарните линии- са патогномонични за генетична «болест на очистването на остатъчните частици», но те не винаги присъстват. Палмарните ксантоми може да са трудни за виждане и трябва внимателно да се търсят на добро осветление. Тубоеруптивни ксантоми може да се наблюдават на места изложени на натиск, особено лакти, глутеална област и колене.
Диагнозата на «болестта на очистване на остатъчните частици» трябва да се подозира при хора с повишен общ холестерол и триглицериди, повишени нива на VLDL и IDL холестерол и намалени нива на LDL и HDL холестерол. Нивата на холестерола и триглицеридите са между 300 и 1000 мг/дл и са приблизително еднакви, освен при екзацербация на процеса, когато хипертриглицеридемията преобладава. Бета-мигриращ VLDL се намира при електрофореза, въпреки, че този тест вече рядко се използва. Ултрацентрофугирането показва, че отношението на VLDL холестерол към общите плазмени триглицериди е над 0,3. Сигурна диагноза се поставя при откриване на Е2/Е2 фенотип, чрез изоелектрично фокусиране на плазмените липопротеини или откриване на генотипа чрез генетичен анализ.

Лечение

Най-общо, терапията за болестта на очистване на остатъчните частици е същата като тази за други форми на хипертриглицеридемия. Ниско-мастна диета, отслабване и физическите упражнения имат голям ефект върху липидните нива. Фибратите, статините и никотиновата киселина са били успешно използвани при това разстройство. Медикаменти, които повишават нивата на триглицеридите, като смоли свързващи жлъчните киселини трябва да се избягват.

РЕДКИ НАРУШЕНИЯ

Тежката хипертриглицеридемия може да се появи в ранното детство, като резултат от дефицит на LPL или много рядко, от дефицит на аро C-II. Тези пациенти са с риск от развитие на остър панкреатит с тежка хипертриглицеридемия и трябва да се лекуват с умерена до тежка рестрикция на хранителните мазнини, докато плазмените нива на триглицеридите паднат под 1000-2000 мг/дл.
Хомозиготната FH е изключително рядка и води до тежка хиперхолестеролемия, атеросклероза и дори смърт, често още през първите 20 години от живота. Пациентите с хомозиготна FH може да се повлияят от LDL афереза. От друга страна, липсата на аро В-съдържащи липопротеини може да е в резултат от дефект в синтеза на аро В (като хомозиготна хипобеталипопротеинемия) или от дефект в транспорта на аро В в ендоплазмения ретикулум на чернодробните клетки. Пациенти с много ниски нива на аро В не са с риск от развитие на атеросклероза.
Липсата на HDL може да се появи при хора с хомозиготност за дефекти на холестероловия и фосфолипиден транспортер ABCA1. Хетерозиготното състояние е рядка причина за изолирана хиперхолестеролемия с нисък HDL (като хипоалфалипопротеинемия)(11).

РАЗЛИЧНИ ЧЕСТИ ДИСЛИПИДЕМИИ

Полигенната хиперхолестеролемия бе смятана в миналото за честа. Това е термин използван за описание на появи на умерено повишение на LDL холестерол, а при явна липса на фамилна форма на дислипидемия или на дислипидемия с вторична причина. Тази категория на дислипидемия все повече се смалява с откритието на LDL варианти като Lp(a) и малки, плътни LDL частици.
Лека до умерена хипертриглицеридемия може да има при наличието на леки дефекти в LPL. Типично се проявява като повишение в нивата на VLDL заедно с понижение в нивата на HDL холестерол. Открива се и при задължителните хетерозиготни родители на деца с LPL дефицит. Този дефект може да предразположи към преждевременна КАБ.

към началото