Клинични прояви на дислипидемиите

Основните клинични последствия на хиперлипидемията са: преждевременната атеросклероза; панкреатит, който обикновено се асоциира със синдрома на хиломикронемия; чернодробна стеатоза несвързана с употребата на алкохол. Атеросклерозата най-ясно се асоциира с високи нива на LDL холестерол и намалени нива на HDL холестерол. При панкреатит и чернодробна стеатоза подлежащото липидно нарушение е хипертриглицеридемия.

ДИСЛИПИДЕМИЯ ПРИ АТЕРОСКЛЕРОЗА

Постигнат е консенсус, че повишените плазмени нива на LDL и намалените такива на HDL се асоциират с повишен риск от атеросклероза. Ролята на хипертриглицеридемията като рисков фактор за развитие на сърдечно съдови заболявания е по комплексна. Хипертриглицеридемията може да е маркер за други липопротеинови нарушения (като повишени нива на малките, плътни LDL частици; ниски нива на HDL; или натрупване на остатъчни частици) които са част от дислипидемичните нарушения свързани с FCHL, тип 2 захарен диабет и метаболитен синдром. В този аспект, хипертриглицеридемията е показател за повишен риск от развитие на сърдечно съдови заболявания. Други форми на хипертриглицеридемия обаче може да не са асоциирани с преждевременни сърдечно съдови заболявания. Точния механизъм по който повишените нива на LDL повишават риска от атеросклероза е неясен. Много високи нива на големи и леки LDL частици, каквито има при FH и фамилен дефект на аро В-100, както и присъствието на по-умерено количество малки и плътни LDL частици, се асоциират с повишен риск от сърдечно съдови заболявания. Натрупват се доказателства, показващи че LDL трябва да бъде модифициран преди да стане атерогенен(13). Окислението на LDL може да повиши атерогеността му. Окисленият LDL има много биологични свойства, които могат да го накарат да стане атерогенен. Атерогеността на малките, плътни LDL частици може да е в резултат от способността на LDL да навлиза в артериалната интима, където се задържа от матриксни молекули и претърпява окисление по-лесно от големите и леки LDL частици. Антиатерогенните свойства на HDL най-вероятно са свързани с неговата роля в обратния транспорт на холестерола и HDL може да има противовъзпалителни и антиоксидативни ефекти.

ДИСЛИПИДЕМИЯ ПРИ ПАНКРЕАТИТ

Панкреатитът се асоциира с хиломикронемия, най-често заедно с повишени нива на VLDL. Механизмът, по който хиломикронемията причинява панкреатит, е неясен. Смята се, че панкреатитът се причинява от освобождаването на свободни мастни киселини и лизолецитин от хиломикроните, който е извън тяхната свързвателна способност, в капилярите на панкреаса, от панкреатичната липаза.
Синдрома на хиломикронемия може да се появи когато LPL е дефектна в резултат на генетична вариация в ензима или неговия ко-фактор аро C-II. Много по-често хиломикронемията се причинява от едновременното съществуване на генетична хипертриглицеридемия комбинирана с придобити нарушения в плазмения триглицеридов метаболизъм, като най-честото такова е нелекуваният диабет. Могат да се предполагат и други състояния (като хипотиреоидизъм и нефрозен синдром), както и приема на медикаменти повишаващи нивото на триглицеридите.
Синдрома на хиломикронемия се асоциира с абдоминални болки, еруптивни ксантоми и преходна загуба на памет. Ерупцията на ксантоми засяга най-често глутеалната област и екстензорните повърхности на горните крайници. Обратима загуба на памет, особено за скорошни случки и периферна невропатия, която може да прилича на синдром на карпалния канал, също могат да се наблюдават. Съдовете на ретината могат да бъдат засегнати от т.нар. липемия ретиналис. Ако синдрома на хиломикронемия не се коригира той може да доведе до остър панкреатит. Острият панкреатит може да бъде фатален и може да се повтаря докато се достигнат постоянно ниски нива на триглицеридите. Рискът от панкреатит причинен от тежка хипертриглицеридемия значително се повишава при нива на триглицеридите над 2000mg/dl.

ДИСЛИПИДЕМИЯ ПРИ НЕАЛКОХОЛНА ЧЕРНОДРОБНА СТЕАТОЗА

Чернодробната стеатоза може да се наблюдава както при генетична така и при придобита хипертриглицеридемия. Най-често се причинява при синтез на чернодробни триглицериди в количества, които надвишават съответния синтез на аро В; това води до натрупване на триглицериди в черния дроб, а не до чернодробна секреция на VLDL триглицериди. Чернодробна стеатоза може да се появи и при хетерозиготна фамилна хипобеталипопротеинемия поради намаления синтез на чернодробен аро В при това нарушение. Алкохолна чернодробна стеатоза може да се появи при увеличен синтез на триглицериди от черния дроб, при нарушен синтез на аро В(14). Чернодробната стеатоза е асоциирана и с метаболитния синдром(12), който е свързан със централно затлъстяване, инсулинова резистентност и хипертриглицеридемия.
Всяка тежка форма на хипертриглицеридемия с дефектен VLDL катаболизъм може да бъде асоциирана с чернодробна стеатоза и хепатоспленомегалия. Всъщност, фамилния дефицит на LPL – вид хипертриглицеридемия причинен изцяло от екстрахепатален дефект в хидролизата на триглицериди, често се асоциира с чернодробна стеатоза; в тази светлина, чернодробната стеатоза регресира бързо при ограничение на мазнините в храната. При някои пациенти чернодробната стеатоза прогресира до стеатохепатит, който се асоциира с фиброза и некроза; причините за тази прогресия не са ясни. Вероятно е нужна втора причина за тези пациенти да развият неалкохолен стеатохепатит и после състоянието им да прогресира до цироза.

към началото