Фармакология и механизми на действие

5–хидрокситриптофан (Фигура 2) е естествено продуцирана от организма ароматна аминокиселина, която се синтезира от есенциалната аминокиселина L–триптофан (LT). 5–хидрокситриптофан се използва клинично повече от 30 години. Клиничната ефикасност на 5–хидрокситриптофан се дължи на неговата способност да повишава продукцията на серотонин в мозъка.

Метаболизъм на Триптофан и Серотонин

Серотонин (5–хидрокситриптамин), допамин и норепинефрин са трите основни „моноаминни“ невротрансмитери, като всеки от тях се продуцира ендогенно от една специфична аминокиселина. Триптофан се превръща в серотонин, докато допамин и норепинефрин се образуват от тирозин. В централната нервна система (ЦНС), серотонина се свързва с регулацията на съня, депресия, тревожност, агресия, апетит, температура, сексуално поведение и усет за болка.
Използваният от мозъчните клетки серотонин трябва да се произведе от невроните, защото серотонинът не може да премине кръвно мозъчната бариера. Поради това синтеза на серотонин зависи много от наличността на L–триптофан (LT) в ЦНС. Продукцията и последващото транспортиране на L–триптофан (LT) от кръвообращението в ЦНС може да се компрометира от няколко фактора:

 

Продукцията и последващото транспортиране на L–триптофан (LT) от кръвообращението в ЦНС

фигура 2

 

1. Стрес, повишени нива на кортизол, дефицит на Вит.В6 стимулират превръщането на L–триптофан (LT) в кинуренин, които не могат да се компенсират дори от прием на високи дози (над 2000 мг) L–триптофан (LT).(Виж Фигура 2).

2. Повишени серумни нива на кинуренин инхибират транспорта на L–триптофан (LT) в ЦНС и така намаляват серотониновите нива в ЦНС.

3. Транспортът на L–триптофан (LT) през кръвно мозъчната бариера изисква свързването му с транспортна молекула, която L–триптофан (LT) споделя с пет други аминокиселини (тирозин, фенилаланин, валин, левцин и изолевцин). Тъй като L–триптофан (LT) се намира в храната в много по–малко количество отколкото останалите аминокиселини, само 1% от приемания с храната L–триптофан (LT) може да се транспортира до ЦНС.

4. L–триптофан (LT) се използва от организма и за други метаболитни цели, освен за продукция на серотонин, които включват синтез на протеини и на ниацин.

към началото

Биохимия и Метаболизъм на NEOLEXAN (5–хидрокситриптофан)

Neolexan (5–хидрокситриптофан) е междинния метаболит на L–триптофан в продукцията на серотонин (виж Фигура 2). Терапевтичното използ- ване на 5–хидрокситриптофан прескача превръщането на L–триптофан в 5–хидрокситриптофан от ензима триптофан хидроксилаза, което е скорост–ограничителната стъпка в синтеза на серотонин. Триптофан хидроксилазата може да бъде инхибирана от няколко фактора, включително стрес, инсулинова резистентност, дефицит на Вит.В6 и недостиг на магнезий. Освен това, тези фактори могат да стимулират превръщането на L–триптофан в кинуренин чрез триптофан 2,3–диоксигеназа, което прави L–триптофан недостатъчен за серотонинова продукция.

Neolexan (5–хидрокситриптофан) се абсорбира напълно след орален прием, като над 80% се свързва с плазмените протеини. Абсорбцията на Neolexan не се влияе от наличието на други аминокиселини и може да бъде приеман по време на хранене без да се намали ефективноста или бионаличноста му. За разлика от L–триптофан, Neolexan не може да бъде отклонен към продукция на ниацин или протеини.
Серотониновите нива в мозъка зависят много от нивата на 5–хидрокситриптофан и L–триптофан в централната нервна система (ЦНС). Neolexan преминава лесно през кръвно мозъчната бариера, като не изисква наличие на транспортна молекула. L–триптофан, от друга страна, изисква наличие на транспортна молекула за да навлезе в ЦНС. Тъй като L–триптофан споделя тази транспортна молекула с няколко други аминокиселини, наличието на тези конкурентни аминокиселини може да инхибира транспорта на L–триптофан в мозъка.

към началото

Механизми на действие на NEOLEXAN

Neolexan действа главно като увеличава нивата на серотонин в централната нервна система. След орален прием на Neolexan се увеличават нивата и на други невротрансмитери в ЦНС като мелатонин, допамин, норепинефрин и бета–ендорфин. Тази способност да увеличава не само нивата на серотонин в мозъка, но и тези на допамин и норепинефрин, позволява Neolexan да има различни значими и уникални ефекти върху химическите процеси в мозъка, и върху състояния свързани със серотониновия обмен, които не могат да бъдат наподобени от други субстанции, включително и от L–триптофан . Концепцията за ефективността на невротрансмитерните прекурсори се гради върху идеята, че депресията, инсомнията, повишена чувствителност на болка се дължат на недостатъчно количество или недостатъчна активност на един или повече невротрансмитери. В определени граници, наличието на необходимите прекурсори определя количеството на синтезираните невротансмитери. Серотониновата продукция в човешкия мозък може да бъде увеличена над два пъти чрез орален прием на Neolexan (5–хидрокситриптофан). Резултати от клинични проучвания показват, че приема на Neolexan (5–хидрокситриптофан) увеличава освобождаването на серотонин и се асоциира със значително увеличение в нивата на 5–хидроксииндолацетната киселина (основния метаболит на серотонин) в цереброспиналната течност, което недвусмислено подсказва, че 5–хидрокситриптофан води до повишено освобождаване на серотонин. Увеличеното освобождаване на невротрансмитери води от една страна до увеличаване на количеството им в синаптичната цепка и повишаване на интензитета на сигнала, а от друга до по–продължителна стимулация на невроните водещо до увеличаване на силата на сигнала. Това зависи не само от отделеното количество невротрансмитер от пресинаптичния неврон, но също така и от това колко дълго невротрансмитера остава в синаптичната цепка, и от факторите, които влияят върху активиране на постсинаптичния неврон. Невротрансмитерните системи се характеризират с механизми на обратна връзка, които помагат да се поддържа равновесие в невротрансмитерната активност. Следователно, краткотрайни проме ни като увеличен синтез на невротрансмитер, могат да се балансират от промени вътре в системата. Това е една от причините приемът на Neolexan да увеличава синтеза и на други невротрансмитери като допамин, норепинефрин, невропептиди, неврохормони и др.

  • След орален прием на Neolexan се увеличават нивата както на серотонин, така и на други невротрансмитери в ЦНС като мелатонин, допамин, норепинефрин и бета–ендорфин.
  • Увеличеното освобождаване на невротрансмитери води и до продължителна стимулация на активността на невротрансмитерите