Индикации за приложение

Депресия
Инсомния
Фибромиалгия
Затлъстяване
Хронично главоболие
Зависимости и злоупотреба с вредни вещества

 

Депресия

Много от публикуваните проучвания върху Neolexan (5–хидрокситриптофан) са свързани с използването му в лечението на депресия. От 70–те години досега има над 40 проучвания, които оценяват клиничните ефекти на Neolexan (5–хидрокситриптофан) при депресия. Някои от тях са дадени накратко в Таблица 1. Събрани общо, в цитираните проучвания са участвали общо 511 пациента с различни форми на депресия. От тези 511 пациента, 285 (56%) са показали значително подобрение по време на приема на Neolexan (5–хидрокситриптофан).

Освен това, биохимични проучвания показват, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) е тясно свързан с депресивните разстройства. В едно проучване използващо сканиране позитрон–емисионна томография (PET), на осем здрави доброволци и на шест болни с диагноза голямо депресивно разстройство са направени инфузии с радио–маркиран Neolexan (5–хидрокситриптофан). Изследователите откриха, че много по–голямо количество 5–хидрокситриптофан преминава през кръвно мозъчната бариера в мозъка на депресивните пациенти отколкото в мозъка на здравите доброволци. Авторите предполагат, че засиленият транспорт на 5–хидрокситриптофан през кръвно мозъчната бариера може да се дължи на ниските нива на серотонин в мозъка при голямо депресивно разстройство.

Първото голямо клинично проучване използващо Neolexan (5–хидрокситриптофан) при депресия е проведено от Sano през 1972 година. Използвайки дизайна на отворено проучване, общо 107 пациента с ендогенна униполярна или биполярна депресия приемат дневно по 50 – 300 мг Neolexan (5–хидрокситриптофан) през устата. Значително подобрение се наблюдава при 74 пациента (69%), и не са съобщени значими странични ефекти. Времето за отговор при повечето от тези 74 пациента е доста бързо (по–малко от 2 седмици). Въпросът за бързината на отговор е засегнат в проучване включващо 59 пациента с осем различни вида депресия. Neolexan (5–хидрокситриптофан) е прилаган дневно орално в дози от 150 до 300 мг за период от 3 седмици. Тринадесет пациента се подобриха значително (22%), а други 27 пациента (45.8%) показаха умерено подобрение. От тези 40 пациента, които се подобриха, 20 (50%) показаха подобрение още през първите 3 дни, а 32 пациента (80%) се подобриха в рамките на две седмици след началото на лечение с Neolexan (5–хидрокситриптофан). За разлика от много конвенционални антидепресанти, при които са нужни 4 или повече седмици за да постигнат някакъв терапевтичен отговор при повечето пациенти, при приемащите Neolexan (5–хидрокситриптофан) отговорът настъпва значително по–бързо.

 

Бързина на действие на Neolexan при пациенти с депресия

фиг. 3. Бързина на действие на Neolexan при пациенти с депресия

 

 

Процент пациенти със значително и умерено подобрение на симптомите на депресия след 3 седмици прием на Neolexan

фиг. 4. Процент пациенти със значително и умерено подобрение на симптомите на депресия след 3 седмици прием на Neolexan


Японски учени приложиха Neolexan (5–хидрокситриптофан) на 24 пациента хоспитализирани за депресия. След двуседмично лечение, при 7 пациента с униполярна депресия се наблюдавало „значително подобрение на симптомите на депресия”. Приложението на Neolexan (5–хидрокситриптофан) се асоциира и с 30% увеличение в нивото на 5–хидроксииндолацетната киселина, първичен метаболит на серотонин в цереброспиналната течност на пациентите. Това предполага, че екзогенния 5–хидрокситриптофан се превръща в серотонин вътре в ЦНС.

 

таблица 1

Клинични проучвания с Neolexan (5-хидрокситриптофан) при депресия

Автор Брой* Диагноза Дизайн** Доза*** Дни**** Резултати
Sano 107 Ендогенна депресия Отворено 50–300 7–35 74/107 значително подобрени
Fujiwara 20 Ендогенна депресия Отворено 50–200 7–28 10/20 значително подобрени
Matussek 23 Униполярна депресия–13; Биполярна
депресия–1;
инволютивна
депресия–8;
шизоафективна
депресия–1
Отворено 100 – 300 4 – 20 7/23 значително подобрени
Takahashi 24 Униполярна
депресия–20;
инволютивна
депресия–2; невротична
депресия–1;
психотична
депресия–1.
Отворено 300 14 7/20 в униполярната група - значително подобрени
Nakajima 59 Смесена група;
8 различни вида
депресия
Отворено 150 - 300 21+ 13/59 значително и 27/59 умерено подобрени
Van Hiele 99 Ендогенна
депресия– 44; Депресия с ендогенни
белези– 24;
лична
депресия– 31.
Отворено 50 – 6001 14+ 37/68 в ендогенната група и 6/31
в личната група - значително подобрени
Kaneko 18 Ендогенна депресия Отворено 150 – 300 10 – 28 10/18 значително подобрени
Van Praag 5 Ендогенна депресия (униполярна и биполярна) Двойно-сляпо; 5–HTP
vs. плацебо
200–3000 21 3/5 значително подобрени
Brodie 7 Психотична
депресия–6; шизоафективна
психоза–1.
Двойно-сляпо; 5–HTP
vs. плацебо
250 – 3250 1 – 15 1/7 умерено подобрен
Barlet 25 Меланхолия–4; инволютивна
депресия–7; реактивна
депресия– 8; невротична
депресия– 6.
Двойно-сляпо; 5–HTP
vs. плацебо
200–800 10–240 19/25 с подобрение
Lopez 14 Ендогенна депресия Двойно-сляпо; 5–HTP
vs. ниаламид
50–300 15–20 12/15 значително подобрени
Van Praag 20 Ендогенна депресия
(уни– и биполярна)
Двойно-сляпо; 5–HTP vs. кломипрамин vs. плацебо 2001 21 11/20 значително подобрени; 5–HTP и кломипрамин с еднаква ефективност

 

Van Praag 15 Ендогенна депресия
(уни– и биполярна)
Двойно-сляпо; 5–HTP vs. Триптофан
vs. плацебо
2001 28 8/15 значително подобрени; 5–HTP по–ефективен от триптофан и от плацебо
Mendlewicz 39 Биполярна–24;
униполярна–15.
Двойно-сляпо; 5–HTP vs. 5–HTP+ депренил
vs. плацебо
3001 32 13/21 отговориха към самостоятелен прием на 5–HTP
Poldinger 36 Ендогенна
депресия–10;
реактивна–16;
ситуационна–9;
инволютивна–1
Двойно-сляпо; 5–HTP vs. Флувоксамин 300 42 27/36 с подобрение
Общо 511         285/511 с подобрение
Общо -
двойно-
слепи
161         94/161 с подобрение

15–хидрокситриптофан (5–HTP) беше приложен в комбинация с периферен декарбоксилазен инхибитор.
*Брой пациенти
**Дизайн на проучването
***Доза на Neolexan (5 хидро-кситрип-тофан)(мг/ден)
****Продължителност на лечението в дни



От 70–те години досега има над 40 проучвания доказващи ползите от клиничното приложение на Neolexan (5–хидрокситриптофан) при депресия.

  • Началото на действие на Neolexan (5–хидрокситриптофан) е изключително бързо. Подобрение в симптомите на депресията се наблюдават още на 3–ти ден след началото на прием при 50% от пациентите.
  • В двойно–слепите плацебо контролирани проучвания, Neolexan (5–хидрокситриптофан) превъзхожда плацебо по ефективност, бързина на действие и е съпоставим с плацебо по честота на странични ефекти.
  • В проучванията с Neolexan се отчита значително подобрение при 56% от пациентите, а умерено подобрение на симптомите на депресия при 38%.

NEOLEXAN (5–хидрокситриптофан) спрямо Селективните Инхибитори на Обратния Захват на Серотонина (SSRIs)

Понастоящем конвенционалната терапия на избор при депресия са се лективните инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs). През 1991 г. беше проведено швейцарско двойно–сляпо мултицентрово проучване за оценка на Neolexan (5–хидрокситриптофан) сравнен с медикамент от групата на SSRIs. Общо 36 пациента, всеки с поставена диагноза депресия, приемаха или 100мг Neolexan (5–хидрокситриптофан) три пъти на ден, или 150мг флувоксамин (SSRI) три пъти на ден. Пациентите бяха оценявани на 0, 2, 4 и 6 седмици, като за оценка се използваха следните критерии: Скалата на Hamilton за оценка на депресията (HRSD), стандартна скала за оценка на депресията; самооценка на пациентите; оценка на тежестта от изследователите; и глобално клинично впечатление (CGI).

И двете групи показаха значително и почти равно намаление на тежеста на депресията, което започна през 2–та седмица и продължи до 6–та седмица. След 4 седмици, 15 от 36 пациента лекувани с Neolexan (5–хидрокситриптофан), и 18 от 33 пациента лекувани с флувоксамин имаха поне 50% подобрение, според оценката им по скалата HRSD. До 6–та седмица, в двете групи имаше почти еднакъв брой пациенти показващи 50% подобрение. Когато цифрите бяха събрани на края на проучването, изследователите откриха, че средното подобрение в проценти от началото до крайната оценка беше малко по–голямо при пациентите лекувани с Neolexan (5–хидрокситриптофан). Броя на неуспехите в лечението беше по–голям в групата на лечение с флувоксамин (5/29, 17%) отколкото в групата приемаща Neolexan (5–хидрокситриптофан) (2/34, 6%), въпреки, че нито една от тези разлики не е статистически значима. И с четирите начина за оценка беше получен сходен резултат.

 

Neolexan спрямо Fluvoxamine: Двойно–сляпо мултицентрово проучване

фиг. 5. Neolexan спрямо флувоксамин: Двойно–сляпо мултицентрово проучване
Процент неповлияни пациенти след 6 седмичен прием


Проучването проследи и честотата на странични ефекти от двата вида лечение, които бяха редки и сравнително леки, обикновено появяващи се в първите няколко дни от лечението, като след това изчезват. Като цяло, Neolexan (5–хидрокситриптофан) изглежда се понася малко по–добре от флувоксамин, въпреки че резултатите не достигнаха ниво на статистическа значимост. Поносимостта беше оценена като „добра към много добра” в 34/36 пациента получаващи Neolexan (5–хидрокситриптофан) (94.5%), сравнено с 28/33 пациента в групата приемаща флувоксамин (84.8%).

 

Neolexan спрямо флувоксамин: Двойно–сляпо мултицентрово проучване

фиг. 6. Neolexan спрямо флувоксамин: Двойно–сляпо мултицентрово проучване
Процент пациенти оценяващи поносимоста като добра към много добра

 
Neolexan и Fluvoxamine притежават съпоставима ефективност в повлияването на депресия.

  • Neolexan притежава числено превъзходство в броя повлияни пациенти с депресия за 6 седмици спрямо Fluvoxamine.
  • В групата на лечение с Neolexan, броят на неуспехите в лечението е по-малък в сравнение с Fluvoxamine (6% спрямо 17%).
  • Поносимостта към приема на Neolexan е много по-добра в сравнение с Fluvoxamine (94.5% спрямо 84.8%).

NEOLEXAN (5–хидрокситриптофан) спрямо Трицикличните Антидепресанти

Neolexan (5–хидрокситриптофан) е сравняван в няколко проучвания и с конвенционални трициклични антидепресанти (хлорипрамин и имипрамин) — най–ефективните медикаменти за лечение на депресия до въвеждането на SSRIs. Проучванията показаха, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) е поне толкова ефективен колкото и тези медикаменти за лечение на тежко депресивно разстройство, като има по–малко нежелани странични ефекти от тях. В много тежките случаи бяха давани дози до 1200 мг на ден. В друго двойно–сляпо плацебо контролирано проучване с 4 групи от по 10 пациента показа, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) в дози 200 мг/ден е по–ефективен от плацебо и толкова ефективен колкото е кломипрамин (трицикличен антидепресант).

  • В двойно–слепите и сравнителните проучвания с трицикличните антидепресанти, Neolexan демонстрира съпоставима ефективност срещу симптомите на депресия.
  • Neolexan превъзхожда трицикличните антидепресанти по профил на безопасност и по честота на проява на странични ефекти.
  • Neolexan превъзхожда трицикличните антидепресанти по бързина на действие и начало на повлияване на прицелните симптоми при депресия.

към началото

 

Инсомния

Neolexan (5–хидрокситриптофан) се използва в лечението на инсомния повече от 30 години.

Дългогодишната му употреба отчита особено подобрение на качеството на съня чрез увеличение на REM съня.
Neolexan (5–хидрокситриптофан) осигурява най–бърз, най–ефективен и най–постоянен цялостен резултат в лечението на инсомния. Neolexan (5–хидрокситриптофан) подобрява качеството на съня, като увеличава REM съня с повече от 25%, спонтанно се увеличават фазите на дълбок сън 3 и 4, без да се увеличава общото време на съня. Neolexan (5–хидрокситриптофан) постига това посредством съкращаване на фази 1 и 2, които са по–маловажни в цикъла на съня. Тези ефекти на Neolexan (5–хидрокситриптофан) са дозо–зависими, т.е. с увеличаване на дозата се удължава продължителноста на REM съня. Посредством изместването на баланса на фазите на съня, Neolexan (5–хидрокситриптофан) прави съня по–отпочиващ и възстановяващ, без да предизвиква чувство на умора и отпадналост. Осем здрави доброволци бяха наблюдавани за да се оцени влиянието на Neolexan (5–хидрокситриптофан) върху съня с бързи очни движения (REM). Общо 600 мг Neolexan (5–хидрокситриптофан) бяха дадени на пациентите по следния начин: 200 мг в 9:15 вечерта, последвани от 400 мг в 11:15 вечерта. Беше наблюдавано значително увеличение на REM съня при пациентите приемащи Neolexan (5–хидрокситриптофан) (118+/–14 мин. с/у 98+/–11 мин., р<0.005).
Друго проучване използващо доза от 200мг също показа увеличение на REM съня, но в по–малка степен. По–ниската доза вероятно е за предпочитане, защото според няколко съобщения, по–високите дози може да причинят много живи сънища или кошмари.

  • Neolexan осигурява най–бърз, най–ефективен и най–постоянен цялостен резултат в лечението на инсомния.
  • Neolexan подобрява качеството на съня, като увеличава REM съня с повече от 25%, спонтанно се увеличават фазите на дълбок сън 3 и 4, без да се увеличава общото време на съня.
  • Употребата на Neolexan в овладяването на инсомния не води до зависимост, проява на странични ефекти, както и не предизвиква симптоми на умора и отпадналост след употреба.

 

Neolexan (5–хидрокситриптофан) спрямо Мелатонин в лечението на инсомния

Neolexan (5–хидрокситриптофан) превъзхожда мелатонин. Няколко клинични проучвания показват, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) дава по–добри резултати в причиняването и поддържането на съня при здрави доброволци и при такива с инсомния. Едно от ключовите предимства на Neolexan (5–хидрокситриптофан) в лечението на инсомния е способността му да подобрява качеството на съня. За разлика от мелатонин, Neolexan (5–хидрокситриптофан) прескача мозъчната система за регулация, контролираща секрецията на мелатонин в зависимост от светлината. Резултатът от приема на Neolexan (5–хидрокситриптофан) е увеличена секреция на серотонин и норепинефрин, което стимулира норадренергичните рецептори в мозъка. Тази стимулация е тригерът за синтез и секреция на мелатонин и колкото са по–високи нивата на мелатонин в кръвообращението, толкова по–бързо настъпва съня и е с по–голяма продължителност.

Ефектът на орално приеманият мелатонин зависи от плазмените му концентрации. Ако плазмените концентрации на мелатонин са високи неговият прием не би довел до предизвикване на сън. Ефектът на мелатонин е най–висок при възрастни пациенти, където ендогенните нива на мелатонин са ниски в тази възрастова група. От друга страна приемът на мелатонин няма отношение към стимулиране на серотониновата невротрансмитерна система, която е от ключово значение за регулацията на съня.

За разлика от мелатонин, Neolexan (5–хидрокситриптофан) е по–ефективен в предизвикването на съня при всички възрастови групи, ефективноста му не зависи от дневната светлина и часовата зона, като подобрява причиняването и качеството на съня, ефектът му не зависи от възрастта и плазмените нива на мелатонин, стимулира серотониновата и норадренергичната невротрансмитерни системи.

  • Neolexan е по-ефективен от мелатонин в предизвикването на съня при всички възрастови групи.
  • Neolexan стимулира синтезата на серотонин и норадреналин, за разлика от мелатонин, ключово важен процес в овладяването на инсомния и възстановяване на нормалния цикъл на съня.
  • Ефективността на Neolexan при инсомния не зависи от дневната светлина и часовата зона, за разлика от мелатонин.

към началото

 

Фибромиалгия

Фибромиалгията е новооткрито нарушение, което се смята за честа причина за хронични мускулно–скелетни болки и умора. Фибромиалгията е сравнително често състояние, за което се смята че засяга около 4% от населението. Диагнозата изисква да присъстват и трите главни критерия и поне четири малки критерия.

 

Главни критерии

  • Генерализирана болезненост или схващане в поне 3 анатомични области за поне 3 месеца.
  • Шест или повече типични, възпроизводими точки на чувствителност.
  • Изключване на други заболявания, които могат да причинят подобни симптоми.

 

Малки критерии

  • Генерализирана умора
  • Хронично главоболие
  • Нарушения на съня
  • Неврологични или психологични оплаквания
  • Оток на стави
  • Усещане на сковаване, безчувственост или изтръпване
  • Синдром на раздразненото дебело черво
  • Промяна в симптомите при активност, стрес и промени във времето.

Разработването на Neolexan (5–хидрокситриптофан) като ефективно лечение за фибромиалгия започна с проучвания върху медикамента фенклонин. Този медикамент блокира ензима, който превръща триптофан в 5–хидрокситриптофан и вследствие на това блокира продукцията на серотонин. В края на 60–те и началото на 70–те години се е смятало, че повишеното образуване на серотонин може да води до мигренозни главоболия (точно обратното бе доказано по–късно, т.е., че увеличението на нивото на серотонин намалява появата на мигренозни главоболия). Изследователите откриха, че приложението на фенклонин при хора страдащи от главоболие води до много тежки мускулни болки. Ефектът бе точно обратен на очаквания, но доведе до няколко важни открития в разбирането за фибромиалгията — какво предизвиква тежките є симптоми. Изследователите откриха също и че хората страдащи от мигрена реагират много повече към медикаменти от тези, които нямат главоболия. Всъщност, при повечето здрави доброволци, фенклонин не причинява фибромиалгия. Тези резултати показват колко са чувствителни хората страдащи от мигрени към ниските нива на серотонин. Мигренозните главоболия и фибромиалгията притежават обща характеристика: и двете състояния са синдроми свързани с ниски нива на серотонин. Двойно–слепи проучвания потвърждават това твърдение. Пациентите страдащи от фибромиалгия често имат ниски нива на серотонин. В група от 50 пациента приемащи Neolexan (5–хидрокситриптофан) (100мг, 3 пъти на ден) около половината съобщиха за подобрение на болковия синдром, умората, тревожността и качеството на съня. Синдрома на първична фибромиалгия се характеризира с генерализирани мускулно–скелетни болки, множество чувствителни точки, умора, сутрешно сковаване и нарушения на съня. Открито е, че пациентите страдащи от фибромиалгия имат ниски нива на серотонин и триптофан, а в някой проучвания се е доказало симптоматично подобрение след използване на трициклични и SSRI антидепресанти. Тези резултати показват, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) може да е от полза в лечението на фибромиалгия, а три клинични проучвания са демонстрирали значително подобрение на симптомите като болка, сутрешно сковаване, тревожност и умора. Caruso и сътрудници провеждат двойно–сляпо, плацебо контролирано проучване с 50 пациента с фибромиалгия, които приемат 100мг Neolexan (5–хидрокситриптофан) три пъти на ден, за период от 30 дни. Бяха отбелязани статистически значими подобрения в броя на точките на чувствителност (р<0.001), субективното усещане за тежестта на болката (р<0.001), сутрешното сковаване (р=0.017), съня (р<0.001), оценката на тревожността (р<0.001) и оценката на умората (р=0.003). Честотата на нежеланите странични ефекти в групата на лечение с Neolexan (5–хидрокситриптофан) беше ниска (6/25 пациента) и не бяха съобщени значими лабораторни отклонения по време на проучването.

В едно по–дългосрочно проучване, на общо 50 пациента диагностицирани с първична фибромиалгия бяха давани по 100мг Neolexan (5–хидрокситриптофан) три пъти на ден, за срок от 90 дни в отворен вид проучване. Пациентите бяха оценени в началото на проучването и след 15,30,60 и 90 дни лечение. Клиничните показатели, които бяха оценени включваха: общ брой точки на чувствителност, сила на болката, качество на съня, сутрешно сковаване, тревожност и умора. Всички тези показатели показаха значително подобрение по време на цялото проучване (р<0.001). Общо 15 пациента (30%) съобщиха за нежелани реакции от Neolexan (5–хидрокситриптофан), но само един от тези случаи беше толкова тежък, че се наложи пациентът да преустанови участие в проучването. В едно рандомизирано, плацебо–контролирано проучване с 200 пациента с фибромиалгия, които страдат и от мигрена, Neolexan (5–хидрокситриптофан) (400мг/ден) беше сравнен с трицикличен антидепресант (амитриптилин) и с инхибитор на моноаминоксидазата (MAOI) (паржилин или фенелзин). Бе оценена също и комбинацията на Neolexan (5–хидрокситриптофан) (200мг/ден) с инхибитор на MAO. Пациентите бяха лекувани общо 12 месеца и попълваха ежедневно дневник за болката чрез визуално– аналогова скала. В края на 12 месечният период на проучването, всички видове лечение показаха статистически значимо подобрение (р<0.0001) в сравнение с плацебо, но комбинацията на Neolexan (5–хидрокситриптофан) с инхибитор на MAO беше най-ефективна. Neolexan (5–хидрокситриптофан) приложен самостоятелно беше толкова ефективен колкото и трицикличните и инхибиторите на MAO антидепресанти. Нито един пациент не отпадна от проучването поради странични ефекти; осем процента от пациентите приемащи само Neolexan (5–хидрокситриптофан) съобщиха за известно стомашно разстройство.

  • Пациентите страдащи от фибромиалгия често имат ниски нива на серотонин.
  • Употребата на Neolexan подобрява значително болковия синдром, умората, тревожността и качеството на съня при фибромиалгия.
  • В краткосрочни и дългосрочни проучвания се доказа, че Neolexan значително подобрява и овладява симптомите на фибромиалгия при липса на странични ефекти.

към началото

 

Затлъстяване / Обезитас

По време на диети, серумните нива на триптофан и нивата на серотонин в ЦНС спадат значително. Тези ниски нива на серотонин при пациенти със затлъстяване се асоциират със силно желание за прием на въглехидрати и последващо преяждане. Съществува теория, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) може да предотврати това намаление на серотонин след пазене на диета и така да се подпомогне загубата на тегло. Три клинични проучвания с пациенти със затлъстяване показват намален прием на храна и последваща загуба на тегло след прием на Neolexan (5–хидрокситриптофан).

Използвайки плацебо–контролиран, двойно–сляп протокол, изследователи от Университета в Рим оцениха ефекта на Neolexan (5–хидрокситриптофан) (300 мг, три пъти на ден) върху навиците на хранене и загубата на тегло при 20 жени със затлъстяване. Всички пациенти имаха индекс на телесната маса между 30 и 40 и беше изчислено, че приемат прекомерни количества храна всеки ден, базирано на изчислената им дневна енергийна нужда. 12 седмичният период на проучването беше разделен на две части от по шест седмици. През първите 6 седмици пациентите приемаха Neolexan (5–хидрокситриптофан) или плацебо, но не им бяха наложени рестрикции в диетата. През вторите 6 седмици, пациентите бяха сложени на диета от 1200 калории на ден и продължиха да приемат Neolexan (5–хидрокситриптофан) или плацебо. Всеки 2 седмици пациентите попълваха детайлни хранителни дневници за 3 поредни дни.

Тези в групата приемаща плацебо не претърпяха значима загуба на тегло в нито един от двата периода (94.3кг +/– 5.6кг с/у 93.2кг +/–5.3кг), докато пациентите приемащи Neolexan (5–хидрокситриптофан) показаха значима загуба на тегло, както през първия (99.7кг +/–5.9кг с/у 98.0кг +/– 5.0кг, р<0.03), така и през втория период на проучването (98.0кг +/–5.0кг с/у 94.7 +/– 5.1кг, р<0.02). Групата на плацебо не показа и значима разлика в приеманите калории, дори през втория период когато бяха инструктирани да ограничат приема на храна, докато групата на Neolexan (5–хидрокситриптофан) имаше значително спонтанно намаление на приеманата храна през първия период, от 3220 калории/ден до 1879 калории на ден (р<0.001), като приема на въглехидрати беше намалял с 50%. През втория период калорийният прием на групата приемаща Neolexan (5–хидрокситриптофан) намаля още повече, до 1268 калории/ден (р<0.01), с още по–голямо намаление на приема на въглехидрати.

С тази висока доза на Neolexan (5–хидрокситриптофан) 900мг/ден, около 80% от пациентите съобщиха за различно по тежест гадене в началото на приема. Но този страничен ефект не беше достатъчно тежък за да накара някой пациент да се оттегли от проучването и стана по–рядък през втория шест седмичен период, което подсказва, че този симптом може да е преходен ефект при прием на Neolexan (5–хидрокситриптофан). Депресията често се съпътства от апетит и промени в теглото и депресивните пациенти често имат повишен апетит за въглехидрати. Това желание може да се свърже с ефекта на въглехидратите върху серотониновия синтез.

Още от 1975 г. изследователи са демонстрирали, че приложението на Neolexan (5–хидрокситриптофан) на плъхове, които са били отглеждани да преяждат и да са със затлъстяване, води до значително намаление на количеството на приеманата храна. Оказало се, че при тези плъхове има намаление на активността на ензима, който конвертира триптофана в Neolexan (5–хидрокситриптофан) и после в серотонин. С други думи, тези плъхове са дебели, защото имат генетично предопределено намаление на активността на ензима, който започва образуването на серотонин от триптофан. Като резултат от това, тези плъхове не получават сигнал да спрат да ядат докато не са погълнали много по–големи количества храна от нормалните плъхове.

Има много косвени доказателства, че много хора са генетично предразположени към затлъстяване. Тази предразположеност може да има същия механизъм като този наблюдаван при плъховете, генетично предразположение към затлъстяване. С други думи, много хора може да са предразположени към наднормено тегло, защото имат намалено превръщане на триптофан в Neolexan (5–хидрокситриптофан) и като следствие от това имат намалени нива на серотонин. Като им се дава 5–хидрокситриптофан, този генетичен дефект се заобикаля и се образува повече серотонин. Neolexan (5–хидрокситриптофан) буквално изключва глада.

Второто проучване целеше да определи дали Neolexan (5–хидрокситриптофан) помага на хората с наднормено тегло да се придържат към предписаната им диета. 12–седмичното проучване беше разделено на два шест седмични периода. През първите 6 седмици нямаше диетични препоръки; през вторите 6 седмици жените бяха подложени на диета с прием на 1200 калории дневно. Жените приемащи плацебо загубиха средно 2.28 фунта, докато жените приемащи Neolexan (5–хидрокситриптофан) загубиха средно 10.34 фунта. Както и в първото проучване, Neolexan (5–хидрокситриптофан) изглежда подпомага загубата на тегло чрез засищане – чувство на задоволение, което води до прием на по–малко калории при хранене. Всяка жена, която приемаше Neolexan (5–хидрокситриптофан) съобщи за чувство на ранно засищане. В третото проучване с Neolexan (5–хидрокситриптофан), през първите 6 седмици нямаше ограничения в диетата, а през вторите жените бяха сложени на диета с 1200 калории дневно. Резултатите от това проучване са дори по–впечатляващи от тези на миналите две проучвания поради няколко причини. Групата приемаща Neolexan (5–хидрокситриптофан) беше загубила средно 4.39 фунта на 6–та седмица и средно 11.63 фунта на 12 седмица. В сравнение с това, групата приемаща плацебо изгуби само 0.62 фунта на 6–та седмица и 1.87 фунта на 12 седмица. Липсата на загуба на тегло през втория 6 седмичен период в групата на плацебо явно показва, че тези жени са имали трудности да се придържат към диетата.
Ранно засищане беше съобщено от 100% от пациентите през първия 6 седмичен период. През вторите 6 седмици, дори с тежките ограничения в калориите, 90% от жените приемащи Neolexan (5–хидрокситриптофан) съобщиха за ранно засищане. Много от жените приемащи Neolexan (5–хидрокситриптофан) (300мг, три пъти на ден) съобщиха за леко гадене през първите 6 седмици от терапията. Но този симптом не беше толкова тежък, че да накара някой от жените да преустанови участие в проучването. Не беше съобщено за други странични ефекти.

  • По време на диети, серумните нива на серотонин в ЦНС спадат значително. Тези ниски нива на серотонин при пациенти със затлъстяване се асоциират със силно желание за прием на въглехидрати и последващо преяждане.
  • Приемът на Neolexan води до: ранно засищане, загуба на тегло средно от 5 кг за период от 6 седмици, намален прием на въглехидрати и липса на преяждане.
  • Приемът на Neolexan при обезитас / затлъстяване не се свързва с клинично значими странични ефекти.

към началото

 

Хронично Главоболие

Хроничното главоболие и особено мигрената, се смята от някои изследователи за резултат от ниски нива на серотонин, най–вероятно поради повишено разграждане на серотонин от ензима моноаминоксидаза. Смята се, че ниските нива на серотонин свалят прага на чувствителност за болка, като така улесняват други фактори да отключат проявата на хронично главоболие. Neolexan (5–хидрокситриптофан) се използва с успех в превенцията на хронично главоболие от различен тип, включително мигрена, тензионно главоболие и ювенилно главоболие. В едно голямо проучване със 124 пациента, способността на Neolexan (5–хидрокситриптофан) за предотвратяване на мигрена беше сравнена с тази на метисергид, един от най-често използваните медикаменти срещу мигрена. При доза от 600мг/ден за 6 месеца, Neolexan (5–хидрокситриптофан) напълно предотврати или значително намали броя на мигренозните пристъпи при 75% от пациентите в проучването (p<0,001). В проучване включващо 48 ученици в основно училище или в прогимназия, Neolexan (5–хидрокситриптофан) (4.5мг/кг/ден) намали със 70% честотата на главоболията, в сравнение с 11% намаление при групата приемаща плацебо. Доказано е в множество проучвания, че Neolexan (5–хидрокситриптофан) предотвратява мигренозните пристъпи. В едно италианско проучване с 40 пациента с мигрена, около половината от приемащите Neolexan (5–хидрокситриптофан) (400 мг на ден за 2 месеца) докладваха за поне 50%–но подобрение с по-малко на брой и интензитет, по-леки и по-кратки мигренозни пристъпи. В друго проучване с 40 пациента с мигрена, около половината от приемащите Neolexan (5–хидрокситриптофан) (400мг на ден за 2 месеца) докладваха за поне 50%–но подобрение с по-малко, по-леки и по-кратки мигренозни пристъпи.

 

Зависимости и злоупотреба с вредни вещества

През 70–те години на миналия век, няколко учени показаха, че алкохола и наркотиците могат да променят нивото на серотонин и други невротрансмитери в мозъка. Други демонстрираха, че алкохолиците не метаболизират нормално серотонина. Тази аномалия може да се дължи отчасти на дефицит на Вит.В6 — честа при алкохолици. Витамин В6 е необходим за метаболизма на Neolexan (5–хидрокситриптофан) до серотонин. Така бе направена взаимовръзката между злоупотребата с вредни вещества и депресията, депресия и серотонин, серотонин и злоупотреба с вредни вещества. Вече съществуват множество проучвания доказващи ефекта на Neolexan (5–хидрокситриптофан) при зависимости и злоупотреба с вредни вещества.

към началото