Патогенеза на инфекциите на уринарния тракт

Aсцендирането на микроорганизми от уретрата е най–честият път водещ до ИУТ.

Микроорганизмите могат да достигнат уринарния тракт по хематогенен или лимфен път, но изобилие от клинични и експериментални данни показват, че асцендирането на микроорганизми от уретрата е най-честият път водещ до ИУТ, особено що се отнася до микроорганизми с дебелочревен произход (напр. Escherichia coli и други Enterobacteriaceae). Това дава логично обяснение за по-високата честота на ИУТ при жените, както и за повишения риск от инфекция след катетеризация или друга инструментална манипулация на пикочния мехур. Еднократното поставяне на катетър в пикочния мехур 
при амбулаторни пациенти предизвиква уринарни инфекции в 1-2% от случаите.

Постоянните катетри с отворена система на дренаж водят до ИУТ при 100% от пациентите в рамките на 3-4 дни. Използването на затворен дренаж, както и на клапа предотвратяваща ретроградния поток на урина, забавя инфекцията, но не я предотвратява. Смята се, че бактериите мигрират в мукопурулентното пространство между уретрата и катетъра, и това e причината, която води до развитие на бактериурия в почти всички пациенти след около 4 седмици.

Хематогенната инфекция на уринарния тракт се ограничава до няколко сравнително редки микроби, като Staphylococcus aureus, Candida spp., Salmonella spp. и Mycobacterium tuberculosis, които причиняват първична инфекция на друго място в организма. Candida albicans лесно причинява клинична ИУТ по хематогенен път, но е рядка причина на асцендираща инфекция при наличие на непостоянен катетър или след антибиотична терапия.

Патогенеза на инфекциите на уринарния тракт (ИУТ)

Концепцията за вирулентността показва, че повечето бактериални щамове предизвикващи ИУТ, са снабдени със специализирани вирулентни фактори — различни видове пили и фимбрии, подпомагащи асцендирането на бактериите.

Концепцията за бактериалната вирулентност или патогенност в уринарния тракт сочи, че не всички микроорганизми еднакво лесно причиняват инфекция. Колкото по-компрометирани са естествените защитни механизми (напр. обструкция, катетеризация на мехура и др.), толкова по-малка вирулентност е необходима за всеки бактериален щам, за да предизвика инфекция. Това се потвърждава с добре документираните ин витро наблюдения, че бактерии изолирани от пациенти с усложнени ИУТ не експресират фактори на вирулентност. Концепцията за вирулентността също подсказва, че някой бактериални щамове от един и същи вид са уникално снабдени със специализирани вирулентни фактори, напр. различни видове пили, които подпомагат асцендирането на бактериите от фекалната флора, входа на влагалището или периуретралната област, нагоре по уретрата към мехура или позволяват на микробите да достигнат бъбреците и да предизвикат системно възпаление.