Неусложнени инфекции на уринарния тракт

В до 95% от случаите на неусложнени ИУТ, причинител е бактерията Escherichia coli.

Неусложнените инфекции се наблюдават при пациенти без физиологични или анатомични абнормности на урогениталната система, и липса на скорошна хирургическа или инструментална интервенция. Лабораторните доказателства за инфекция обичайно включват бактерии и пиурия, а в някои случаи и хематурия. Неусложнените ИУТ се разделят на два подтипа: остър цистит и/или уретрит и остър пиелонефрит.
Тези ИУТ се срещат най-често при жени, при които липсват известните фактори водещи до повишение на риска от усложнения или от неуспех в лечението. Средно около 25 – 35% от жените между 20 и 40 години са преживели епизод, описан като неусложнена ИУТ. Спектърът на етиологичните агенти е подобен при неусложнените долни и горни ИУТ, като E. coli е причинител в около 70 – 95% от случаите, а Staph.
saprophyticus в около 5 – 10%. Рядко се изолират и други Enterobacteriaceae като Proteus mirabilis и Klebsiella spp., както и ентерококи (най-често при смесена флора, което показва замърсяване). При 10 – 15% от пациентите със симптоми, бактериурията не може да бъде открита с рутинните методи на изследване.

неусложнени ИУТ при жени

Най–честият причинител на неусложнени ИУТ при жени е фекалната E. coli

Патогенеза на неусложнените инфекции на уринарния тракт

Половата активност, употребата на спермициди и спирали се свързва с повишен риск за развитие на неусложнени ИУТ.

Неусложнената инфекция на урогениталната система при жени се причинява от фекалните E. coli, които мигрират от перианалната кожа към вагиналния вход и уретрата. Прониквайки през уретрата се разпространяват
към пикочния мехур, а в случаите на неусложнен пиелонефрит, E. coli прониква от пикочния мехур към бъбреците през уретерите. Предразполагащите фактори на приемника са важни за развитието на неусложнена инфекция на урогениталната система. Половите контакти също спомагат миграцията на бактерията от периуретралната зона към пикочния мехур. Употребата на спирали и/ или спермициди също се свързва с повишен риск, вероятно поради спермицидно медиираната вагилна флора, причиняваща свръх растеж на E. coli. Някои жени са предразположени за хронична инфекция на урогениталната система, тъй като техните уроепителни клетки имат увеличен брой рецептори за E. coli, което вероятно e генетично обусловено.

Съществува генетична предразположеност за хронични ИУТ, обусловяща по–голям брой рецептори за E. coli в уроепителните клетки.

Остър неусложнен цистит при не-бременни жени

Честотата на острия неусложнен цистит е висока в този период на живота и тази инфекция се асоциира със значителна заболеваемост. Дори малки подобрения в диагностиката, терапията или профилактиката биха имали значително влияние върху здравето и здравеопазването. Едно проспективно проучване показва честота от 0.7 на човек/година.

Кохортни и случай – контролирани проучвания при млади жени показват, че рискът е силно и независимо асоцииран със скорошен полов контакт, използване на диафрагма със спермициди, предишна асимптомна бактериурия, анамнеза за рецидивиращи ИУТ, възрастта на първата ИУТ и анамнеза за ИУТ в майката. 
Средно, всеки такъв епизод на ИУТ при пременопаузални жени се асоциира с 6.1 дни симптоми, 2.4 дни намалена физическа активност, 1.2 дни невъзможност за ходене на работа или лекции и 0.4 дни почивка на легло.

Остър неусложнен пиелонефрит при не-бременни жени

Острият пиелонефрит се представя с болка в областта на хълбока, гадене, повръщане, температура (>38°С) или чувствителност в косто-вертебралния ъгъл и може да се появи със или без циститни симптоми. Острият, неусложнен пиелонефрит обикновено се представя като леко до средно тежко заболяване. Животозастрашаващо състояние с мултиорганна дисфункция, включително сепсис със или без бъбречна недостатъчност и шок, трябва да се смята за усложнено заболяване.

Рецидивиращи (неусложнени) ИУТ при жени

Рецидив на ИУТ се наблюдава при 20 до 30% от жените с епизод на ИУТ. Жените, които са не-секретори на кръвно-групови субстанции имат повишена честота на РИУТ.

Рецидивираща инфекция на уринарния тракт (РИУТ) се дефинира като 3 епизода на ИУТ през последните 12 месеца, или 2 епизода през последните 6 месеца. Рисковите фактори за РИУТ са генетични и поведенчески. Някой проучвания сочат, че около 20 – 30% от жените получили ИУТ ще имат и РИУТ.

Жените, които са не-секретори на кръвно-групови субстанции имат повишена честота на РИУТ. В САЩ около 20% от населението са не-секретори. 
Жените с РИУТ имат по-висока честота на уринарни инфекции в женските си родствениците си от първа линия. Освен това, E. coli, най-честият уропатоген, адхезира по-лесно към епитела на жените страдащи от РИУТ. Поведенческите фактори свързани с РИУТ включват сексуална активност, като с особено висок риск са жените използващи спермициди за предпазване от нежелана бременност.
Според няколко проучвания рисковите фактори за РИУТ при сексуално активни, пременопаузални жени, са честотата на половите контакти, използване на спермициди, възрастта на първата ИУТ (възраст под 15 години се асоциира с по-висок риск за РИУТ) и анамнеза за ИУТ в майката, което подсказва, че генетични причини и/или дълго действащи фактори от околната среда могат да предразположат към това състояние. След менопаузата, рискови фактори силно свързани с РИУТ са пролапс на мехура, инконтиненция и след микционна остатъчна урина. Другите рискови фактори, като кръвно-групови несeкретори, и анамнеза за ИУТ преди менопаузата трябва да бъдат потвърдени чрез допълнителни изследвания. Рецидивиращите ИУТ водят до значителен дискомфорт у жените и имат значително влияние върху разходите за амбулаторно лечение поради честите лекарски визити, диагностични тестове и изписвани лекарства.

Остри неусложнени ИУТ при мъже

До 93% от неусложнените ИУТ при мъже се причиняват от E. coli.

ИУТ при здрави мъже на възраст между 15 и 50 години се наблюдава много рядко. Смята се, че голямата разлика в честотата на ИУТ при мъже и жени е причинена от много различни фактори, като например по-голямото разстояние между уретрата и източника на патогени (анус); по-сухата среда около мъжката уретра; по-голямата дължина на мъжката уретра; и антибактериалното действие на простатната течност. Ясно е, че много малък брой мъже между 15 и 50 години страдат от остри, неусложнени ИУТ. Точната причина за тези инфекции не е ясна, но рисковите фактори включват полов контакт с инфектиран партньор, анален полов контакт и липса на обрязване; въпреки, че тези фактори не винаги са налице. Повече от 90% от мъжете с фебрилна ИУТ (>38°С), с или без клинични симптоми за пиелонефрит, имат съпътстваща  инфекция на простатата, показана чрез транзиторно повишение на серумните нива на PSA и на простатния размер, без връзка с болка в простатата. 

Симптомите на неусложнена ИУТ при мъже са подобни на тези при жените. Етиологичните агенти, причиняващи неусложнени ИУТ при мъжете са подобни на тези при жените. Кригер и сътр. съобщават, че 93% от 40 неусложнени ИУТ при мъже са причинени от E. coli.

Остри и хронични бактериални простатити

Простатитът е едно от най-разпространените заболявания при млади мъже. Според световни данни той засяга около 9 % от тях или един на всеки 11 мъже, поне веднъж през живота си се сблъсква с това заболяване.

Диагностицирането и лечението на бактериалните простатити създават значителни затруднения. Всички видове простатити (остър, хроничен, възпалителен) имат много сходна клинична картина, включваща симптоми на затруднено уриниране, тазова болка, проблеми с еякулацията и ерекцията, които често наподобяват и други заболявания.

Според новите препоръки на Европейската Асоциация по Урология (EAU) и Националния Институт по Здравето на САЩ (NIH), бактериалния простатит, трябва да се разграничи от Хроничния Тазов Болков Синдром (ХТБС или CPPS — Chronic Pelvic Pain Syndrome), като се предлага следната класификация:

1. Остър бактериален простатит
2. Хроничен бактериален простатит
3. Хроничен тазов болков синдром (ХБТС):
    а) Възпалителен — при доказване на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината.
    б) Невъзпалителен — при липса на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината

Асимптоматичен инфекциозен простатит

Според продължителността на симптомите, бактериалния простатит, се разделя на остър и хроничен, когато продължителността на симптомите е по-дълга от 3 месеца. Най-честите симптоми са: болка в простата / перинеума, тестисите, пениса, или пикочния мехур; често уриниране; затруднено уриниране, със слаба струя и усилие от страна на пациента, болка и парене по време на уриниране. При остър простатит, срещащ се по-често сред младите мъже, болният се оплаква от болки в областта на правото черво, в основата на члена и седалищната област, има чести и болезнени позиви за уриниране, понякога с пресичане на струята и явяване на слабо белезникаво течение от канала, тежест и болки в перинеума, дискомфорт, неопределено смъдене и сърбеж. Острият простатит може да премине в хроничен, който засяга повече възрастните мъже. Той причинява полова слабост, разстройство в уринирането, болки в половата област и кръста. Хроничното възпаление на простатата може да доведе до редица усложнения. Освен аденом на простатата, друго усложнение е увеличението /хипертрофията/ на простатата. Твърде често след 50-годишна възраст, в резултат на лошо лекуван или подценен простатит, простатната жлеза у някои мъже се увеличава, като това нарастване се съпровожда с определени смущения. Болните установяват промяна в пикочната струя: тя е по-слаба, започва нормално и изведнъж спира, за да продължи пак след това. Те са принудени да ходят по малка нужда на чести интервали. 

Най-важното изследване за диагностицирането на бактериалния простатит е количествено микробиологично изследване на урина, еякулат и простатен секрет както и съответното микроскопско изследване на последните, с цел търсене на левкоцити в тях, по повод на нововъведената концепция за ХТБС.

Най-честия причинител на простатита е Escherichia coli (E. coli) — при около 80% от случаите.

Други причинители на простатита могат да бъдат Klebsiella spp., Proteus mirabilis, Enterococcus faecalis, Pseudomonas aeruginosa, Neisseria gonorrhoeae, Trichomonas vaginalis и Candida albicans. Участието на вътреклетъчните микрорганизми като Chlamidia trachomatis все още се дискутира.

Възможни са няколко механизма на бактeриална инвазия

Най–честия причинител на простатита е Escherichia coli (E. coli) – при около 80% от случаите.

Възможни са няколко механизма на бактeриална инвазия  в простатната жлеза:

1. Каналикуларен (най-честия) — при инфекция на уретрата (уретрит), по съседство, след колонизация на задната уретра, причинителите попадат в простатата.
2. По съседство от други органи — възможна е контаминация на простатата с бактерии от ректума, както чрез директна инвазия през стената му, така и по лимфогенен път.
3. Хематогенен път — след прекарано инфекциозно или гнойно заболяване на друг орган, по кръвен път, причинителите попадат в простатата.