Инфекции на уринарния тракт при бременност

Факторите водещи до по–висока честота на ИУТ през бременността са: уретерална дилатация, хидронефроза, задържане на урина, глюкозурия и увеличени нива на прогестерон.

ИУТ са чести по време на бременността. Все още се води дебат дали тези инфекции могат да се класифицират като неусложнени, дори и когато няма друг рисков фактор освен бременността. Имайки това предвид, трите нозологични единици, асимптомна бактериурия, остър цистит и остър пиелонефрит, ще бъдат разгледани само по отношение на бременността и без други рискови фактори.

Факторите предразполагащи една бременна жена към ИУТ са свързани с анатомичните и физиологични промени, които настъпват в бъбреците и уринарния тракт по време на бременността. Уретерите стават дилатирани над малкия таз и пикочния мехур се измества напред и нагоре от уголемяващата се матка. Бъбречният кръвоток и гломерулната филтрация се увеличават с 30 – 40% през бременността и бъбреците стават малко по-големи и хиперемични. Потокът на урина може да е забавен и мехура да не се изпразва напълно.

Асимптомната бактериурия е с висока честота при бременните жени, като честотата ѝ нараства с напредването на бременността.

Честотата на асимптомна бактериурия варира в Американски, Европейски и Австралийски проучвания между 4 и 7%. Честотата е свързана със сексуалната активност, и се увеличава при бременност и с напредване на възрастта. При бременност честотата на бактериурията се увеличава с 1%. Проучванията показват, че рискът от придобиване на бактериурия се увеличава с напредване на бременността, като достига своя пик между 9-та и 17-та гестационна седмица. Бактериурията по време на бременността се свързва със значително увеличение на родените деца с ниско тегло (<2500 г), ниска гестационна възраст (< 37 седмици), и неонатална смъртност. Жените с персистираща инфекция, въпреки лечението или с данни за „тъканна инвазия“, са с по-висок риск от преждевременно раждане.

До 40% от бременните жени с асимптомна бактериурия развиват пиелонефрит през бремеността.

Ранни проучвания на Кас и др. показват, че 20-40% от жените с асимптомна бактериурия развиват пиелонефрит през бременността. Лечението на бактериурията намалява този риск. Затова се препоръчва бременните
жени да се изследват за бактериурия чрез посявка поне веднъж през ранната бременност и да се лекуват ако резултатите са положителни. Уадланд и Плант демонстрират, че скринингът е разумен разход, когато честотата на бактериурията е над 2%. В социално стабилни населения, при които има ниска честота на бактериурия, скринингът може и да не е необходим.

Повечето симптоматични ИУТ през бременността се представят от остър цистит, както и при не-бременните жени.

Остър пиелонефрит през бременността

Острият пиелонефрит обикновено се изявява в по-късна бременност, обикновено през третия триместър. В обзор на Гилстрап и сътр. се открива наличие на пиелонефрит при 2% от 24000 бременни. Обикновено пациентът е с остро заболяване, висока температура, левкоцитоза и болка в косто-вертебралния ъгъл. Бактериемията е честа, но смъртността и усложненията са редки, когато се лекуват ефективно. Основните поводи за притеснение са евентуалното наличие на подлежащи урологични аномалии и рискът за майката и плода като токсемия, хипертензия, преждевременно раждане и перинатална смъртност.