Клинични прояви на ИУТ

Клиничните симптоми не винаги са определящи за точната диагноза и локализация на инфекцията. Много пациенти със значителна бактериурия, включително и такива с пиелонефрит, нямат никакви симптоми. От пациентите със значителна бактериурия и симптоми на цистит около половината имат и инфекция на бъбреците без типичните за пиелонефрит симптоми. В същото време има и пациенти с клинични симптоми на пиелонефрит, които в действителност нямат бъбречна инфекция. 

Определянето на микробното число в стерилна урина взета по метода на „средната струя“, микробиологичното определяне на причинителя, уринната находка и клиничната симптоматика взети заедно с някои параклинични методи, могат да допринесат за поставянето на точната диагноза.

Цистит

Обикновенно протича с дизурия, полакиурия и болка в надпубисната област. Урината е тъмна и мътна и в около 30% от случаите съдържа кръв. 

Бактериурията и левкоцитурията са честа находка. При наличие на изявена обща симптоматика, най-вероятно се касае за придружаваща остра бъбречна инфекция. Липсата на обща симптоматика обаче не означава, че процесът е ограничен само в пикочния мехур и уретрата.

Уретрит

Инфекцията обикновенно протича с остра дизурия, полакиурия и пиурия, с незначителен бактериален растеж на урокултура от стерилна урина. Диференциалната диагноза се поставя микробиологично и трябва да се прави основно между болести предавани по полoв път и инфекции предизвикани от E. coli и Staphylococcus. Масивна хематурия, супрапубисна болка и остро начало, както и анамнеза за предишна инфекция, говорят в полза на E. coli и Staphylococcus.

Пиелонефрит

А) Остър пиелонефрит

Симптомите обикновенно се развиват много бързо, в рамките на няколко часа, и включват висока температура често над 39.4°C, втрисане, гадене, повръщане и диария, тахикардия, генерализирана мускулна скованост и болка при дълбока абдоминална палпация. Симптомите на цистит могат да бъдат изявени, но могат и да отсъстват. При някои пациенти доминират симптомоте на Gram-негативен сепсис. Повечето пациенти имат бактериурия, пиурия и левкоцитурия. Хематурия може да се наблюдава в острата фаза. Освен в случаите на папиларна некроза и обструкция на пикочните пътища, клиничните 
изяви на острия пиелонефрит затихват след няколко дни даже и без специфично антибактериално лечение. Бактериурията и пиурията могат да персистират дълго след това въпреки отсъствието на симптоми.

B) Хроничен пиелонефрит

Под това понятие се обозначава хроничен интерстициален нефрит вследствие на бактериална инфекция на бъбрека. Наблюдава се както при пациенти с предразполагащи урологични аномалии (обструкция, везикоуретрален рефлукс, неврогенен пикочен мехур), така и при пациенти с видимо нормален пикочен тракт. За разлика от острите инфекции на уринарния тракт, при хроничния пиелонефрит няма точни патогномонични клинични, лабораторни или патоанатомични критерии, както и данни за честота и заболяемост. Много пациенти с бъбречни лезии, които покриват патоанатомичните критерии за хроничен пиелонефрит, при аутопсия, имат стерилни урокултури, липса на обструкции и данни за прекарана клинично проявена бактериална инфекция приживе. От друга страна много малко пациенти с остър пиелонефрит хронифицират или развиват хронична бъбречна недостатъчност. Прието е диагнозата хроничен пиелонефрит да се поставя на пациент с множество епизоди на ИУТ, нарушена бъбречна функция, бактериурия, пиурия, деформация на бъбречното легенче и чашки, установени при интравенозна пиелограма, кортикални цикатрикси и типични патоанатомични промени. 

Простатит

Диагностиката на заболяването зависи от внимателния физически преглед на пациента, както и запознаване с медицинската история. Лабораторните тестове включват изследване на урина в търсене на левкоцити и бактерии, говорещи за протичаща инфекция. Може да се направи и посявка на проба от урина, за да се идентифицира бактерията, отговорна за появата на инфекцията. Необходимостта от направата на кръвни тестове, ултразвук, рентген и компютърна томография, зависи от клиничното състояние на пациента и симптомите, които той демонстрира.

Характерни оплаквания при по-леките случаи са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура (до 39°С), постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране.

Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в
областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането. Клиничните изяви на заболяването, както и резултатите от проведените изследвания, определят конкретното лечение при пациентите.

Лечението на простатита се провежда правилно след като е изолиран съответният причинител и е определено клинично каква форма на протичане е налице: остър, хроничен бактериален или ХТБС.